Суингът като сериозна, а не забавна музика - в новоиздаден запис на Оркестъра на Бени Гудман и Анита О’Дей от 1959 г.

Суингът като сериозна, а не забавна музика - в новоиздаден запис на Оркестъра на Бени Гудман и Анита О’Дей от 1959 г.

Моментът, когато суингът вече не е забавна, а сериозна музика за слушане в концертна зала, отбелязва новоиздаден запис от 1959 г. на Оркестъра на Бени Гудман със солист Анита О"Дей. Концертът е в германския град Фрайбург, оркестърът звучи сериозно, перфекционистично и обрано, а вокалистката е олицетворение на изяществото. Нейният подход е носител на забавлението – Анита е закачлива и много усмихната в своите изпълнения. Концертът е значим заради снимката на музикалната епоха, която той прави. Изпълнението отразява момента на преход в музиката, когато в джаза суингът е носталгия, а доминира бибопът, докато музика на масите вече е рокендролът. Ветераните – Бени Гудман и неговият оркестър заедно с Анита О"Дей, са пред публиката с усещането, че връщат спомена за една славна епоха, когато суингът е бил забавление, а не сериозна музика за концертна зала, в която публиката се наслаждава на изпълненията от креслата и бурно аплодира изпълнения, на които вече не се танцува. И от тук горчиво-ироничното начало на концерта с композицията Let"s Dance...

Дата на издаване: 27 март 2012 г.