Песента „Син талисман“ на вокалистката София има десетилетна история, част от личните истории на многобройните ѝ слушатели. Тя ни съпровожда в живота, най-вече – в трудните моменти, в миговете на изпитание, за да ни оттласне от дъното и след това да израснем. В новата си версия близо четвърт след премиерата на оригинала, тази песен звучи с добавената красота на струнен оркестър. Това придава нова сила на нейното въздействие – показва ни колко хубаво е всичко всъщност, колко красив и хармоничен е животът. Така „Син талисман“ още по-категорично ни указва посоката, в която да вървим.
Песента е по музика на Момчил Колев и текст на Ина Григорова. София разказа нейната история в интервю по Jazz FM: „Учех поп и джаз пеене в Нов български университет. И много исках да имам моя песен. Отидох при Момчил Колев в студио „Скай“. При него работеше мой колега от курса. Помня колко притеснена бях тогава, колко респектирана, когато се срещнах с Момчил. Носех му на касета мой кавър на песен на Бевърли Крейвън. След известно време ми пусна демото на „Син талисман“ – пиано и глас. И аз настръхнах. Срещна ме с Ина Григорова, която пък ме посрещна с въпроса: „Как се казваш и какво искаш от живота?“ „Не искам в текста да страдам за любов.“ – отвърнах. Тогава въобще не съм знаела какво е да си счупен, да си се разпаднал, да не си цял, да се изпепелиш. Но тази мантра, която 24 години повтарям при всяко събуждане: „Днес пак съм цяла“, ме е държала.“
Днес София се завръща към песента „Син талисман“ като благодарност към живота. „След толкова години искам да кажа през осъзнаването, през катарзиса – да, аз съм цяла. Мислех да напиша книга, но ми се стори претенциозно, отнемащо време, самотно, а аз не съм самотен човек. Дълго време съм се чувствала непринадлежна. Колкото и щедър да е бил животът към мене, това не ме задържа цяла и ме счупи. Но днес съм цяла и не съм сама, обичам и съм обичана. Имах куража да преодолея страховете си, да приема, че когато съм длъжна да отговарям на очакванията на хората и на света, трябва да имам много здрава връзка със себе си, за да мога да обичам истински, да се отворя към живота, към любовта, да си позволя да съм истински радостна. До това стигнах по трудния начин.“ – решава тя отново да изпее песента, в която е вплетена душата ѝ, за да помогне на хората да се справят по-леко с изпитанията.
В новата си версия „Син талисман“ е с изящно изтъкани струнни в аранжимента на Румен Бояджиев – син. „Той аранжира моята цялост и аз съм много благодарна за това!“ – с признателност казва София. И след като дълго време дори не е слушала музика, след записа на новия „Син талисман“, отново ѝ се пее. „Неотдавна бяхме в Тайланд, в огромен ресторант на брега на голяма приятна река. Аз бях в траур. Джаз оркестърът засвири L-O-V-E на Нат Кинг Коул. Качих се на сцената, взех микрофона, изпях един куплет и припева, поклоних се и седнах на масата. Всички мои приятели бяха в шок. Много ми се допя, защото това е част от мен.“ София е уверена, че ще продължи.
„Син талисман“ в новия си вид е послание, в което на клетъчно ниво е закодирано вдъхновението за живот, казва тя. „Възпяла съм живота, защото е прекрасен, много красив. И ако само в това забързано, динамично, щуро, многопластово, многолентово ежедневие имаме време да поспрем малко, да се почувстваме, да се заобичаме, да видим красивите неща, защото ги има, да даваме добър пример, защото можем, да мислим преди да казваме и да поемаме отговорност за това, което казваме, защото е редно... Защото не сме сами на тоя свят, защото сме взаимно свързани, зависими един от друг. И само ние можем да си помогнем в това да сме добри.“
Когато е в 20-те си години, София смята, че смисълът на живота е в това да намери своята половинка. Неин приятел тогава ѝ казва: „Смисълът е в това да се научим да бъдем добри.“ „И това, което аз не предадох, не жертвах в пътя си, е добротата. Запазих я. Човещината. Това е посланието ми днес през този прочит на думите на Ина Григорова, на музиката на Момчил Колев и на оркестрацията на Румен Бояджиев – син. Животът е такъв, какъвто е, но в същността си е прекрасен и е приключение. И трябва да имаме куража да бъдем себе си, да потърсим помощ и да споделим, когато се чувстваме сами, когато сме наранени, когато сме счупени. Защото отвъд нас, отвъд нашата болка, отвъд нашето страдание има човек, който може да те подкрепи, да те разбере, да те прегърне при нужда, да ти каже, че всичко е наред. И да се почувстваш цял.“
Новото изпяване на „Син талисман“ в аранжимента на Румен Бояджиев – син е онзи още по-здрав сал, на който се носим в бурния поток на нашето съществуване, вливащ се в океана на живота. София пее с камерния оркестър на своя роден град Перник – „Орфей“, с диригент Райчо Христов. В новия звук на четвъртвековната изстрадана зрялост песента прави съвсем явна красотата и хармоничността на живота. Във видимия свят разбъркваме съвършената подредба, изгубили чистотата, с която сме дошли в него. Неизбежно разпаднали се, трябва да се съберем. Преди това не знаем какво означава да си цял, забравили сме. „Син талисман“ толкова помага на всеки, че заради въздействието ѝ София чува от непознат човек: „Ти знаеш ли, че сме роднини?“ Създадена в изпълненото с надежди начало на новото хилядолетие и пресъздадена сега, песента отново спасява в среда на други изпитания, породени от склонността ни да се утвърждаваме чрез доминация върху другите. И ако първите слушатели преди 24 години са казали, че никой няма да хареса „Син талисман“, защото „е ретро“, то и днес продължаваме да обичаме песен, която се е доказала като спасител и пътеуказател във всички времена.
