С 59 албума в кариерата си, Франк Синатра записва най-интензивно през 1962 и 1964 г. – тогава той ни представя по пет албума. 1962 г. обаче е с още един белег на изключителност – разположена в разцвета на кариерата на Синатра, през нея той прави поредица от музикални експерименти, като дори за един-единствен път записва извън Съединените щати – във Великобритания. Макар да е един от най-популярните поп изпълнители на XX в., Синатра има изумително малък брой направени, съхранени и издадени концертни записи – малко над 10, като приживе излизат само два. С над 50 неиздавани досега изпълнения, някои от които – на живо, в навечерието на вековния юбилей от рождението на Франк Синатра неговото семейство и Universal Music ни представят изключителната колекция Sinatra: London. Тя е продължение на поредицата, започнала с представяне на запомнящото се присъствие на Синатра в Лас Вегас и Ню Йорк чрез негови концерти там, но е първата, която има историографски характер, проследявайки хронологично историята на една силна връзка.
За Франк Синатра 1962 г. е година на смели стъпки напред. Вече утвърдил се певец и филмов актьор, той я започва с Sinatra and Strings – албум, в който имаме редкия шанс да го чуем със струнен оркестър и в първо сътрудничство с аранжора Дан Коста. Това е един от най-възторжено приетите от критиката и публиката албуми в дискографията на изпълнителя. След романтичните струнни годината продължава с яркия брас – няколко месеца по-късно излиза Sinatra and Swingin’ Brass. И отново първо сътрудничество – този път с композитора и аранжор Нийл Хефти. Следващият – All Alone, е само с валсови изпълнения, създадени с Гордън Дженкинс (работил с Andrews Sisters, Ела Фицджералд, Били Холидей, Луис Армстронг, Джуди Гарланд, Нат Кинг Коул). Годината завършва с Sinatra – Basie: An Historic Musical First, в който Синатра за първи път пее с Оркестъра на Каунт Бейси песни, аранжирани от Нийл Хефти. Точно преди него излиза Great Songs from Great Britain.
Франк Синатра записва този албум в края на дълго благотворително турне от 30 концерта в много страни по света, което финансира сам и по време на което събира средства за организации, подпомагащи децата. Той поема на пътешествие по света, за да се отдалечи от САЩ, където лошата слава на групата Rat Pack, в която участва със Сами Дейвис джуниър и Дийн Мартин, все повече накърнява неговата репутация.
Франк Синатра по време на записите за Great Songs from Great Britain. Източник: Frank Sinatra Enterprises
Някои от песните в Great Songs from Great Britain са смятани за част от американската песнопойка, но всъщност са британски. Такава е откриващата албума The Very Thought of You на Рей Ноубъл, както и A Nightingale Sang in Berkeley Square на Ерик Машуиц и Манинг Шъруин. Останалите девет песни и до днес са в категорията на редките бисери, далеч по-малко познати от тези две популярни пиеси. Някои от тях отдавна са прехвърлили океана, като The Gypsy, която към 1962 г. е хит и в Америка. Както е прехвърлила океана – само че от Нова Зеландия към Великобритания, маорската Now Is the Hour. А Roses of Picardy за първи път се издава сега и закрива допълненото издание на албума.
Такъв експеримент Синатра по онова време спокойно може да си позволи от позицията на своята популярност. И не само че не включва в албума хитове, а и поверява основната творческа роля на канадския аранжор Робърт Фарнън, който ръководи смесения оркестър от специално подбрани музиканти. Лондон е в екстаз! И Синатра се обръща към неговите граждани и към всички британци, като за специалното представяне на албума в предаването Light Programme по Би Би Си записва кратки анонси, които за първи път излизат в тази колекция. Те показват, че той не просто изпява, а и се вълнува от песните, добре познава Великобритания и е майстор на хумора. Във встъплението Синатра с уважение казва: „Когато стана ясно, че тази година ще съм във Великобритания, реших, че ще е чудесно да запиша албум с британски песни, създадени във Великобритания от британски композитори. Най-трудната част бе да реша кои от предложените ми песни да не включа.“ За аранжора и диригент Робърт Фарнън той казва, че е първокласен музикант, който е направил звукозаписния процес лек и приятен. И след това, песен след песен, споделя личните си впечатления. За The Very Thought of You споменава, че първият й изпълнител, заедно с Оркестъра на Рей Ноубъл, е бил Ал Боли, който загива при бомбардировка по време на Втората световна война. За The Gypsy си спомня, че я чувал, записана от Глен Милър и Луис Армстронг. С други, като I'll Follow My Secret Heart, Синатра има емоционална връзка – авторът й Ноел Кауърд му е личен приятел. Музиката го е срещнала и с Айвър Новело – автора на We’ll Gather Lilacs. С Каръл Коутс, който е създател на London by Night, Синатра вече е записвал през 1951 г.
Обложката на Great Songs from Great Britain
37-минутният албум е записан пред избрана публика в три поредни юнски вечери, всяка от които завършва с бурните аплодисменти на музикантите от оркестъра. Той е продуциран от собствената звукозаписна компания на Синатра – Reprise, издаден е на плоча само във Великобритания и едва през 90-те години на миналия век се появява на компактдиск в САЩ. В колекцията Sinatra: London албумът излиза в ремастериран вид, допълнен освен от специалните радио анонси (материалът до тук изчерпва съдържанието на диск 1), и от работни версии на шест от песните: The Very Thought Of You, A Garden In The Rain, London By Night, The Gypsy, A Nightingale Sang In Berkeley Square и We’ll Meet Again (в диск 2). Голям певец в студиото с голям оркестър – това припомняне на начина, по който преди се е създавала музиката, докосва романтични струни, но е и мечта за повече автентичност и спонтанност при създаването на музика днес. Тези записи ни позволяват съвсем отблизо да усетим Синатра като перфекционист, като внимателен и усмихнат партньор. Те са илюстрация и на уважението и почтителността, които музикантите в оркестъра проявяват към работата си с големия вокалист.
Диск 2 е допълнен с участието на Синатра в предаването Show Band Show на Би Би Си на 16 юли 1953 г., в което той се шегува и изпълнява на живо три песни – I’ve Got The World On A String, Day In, Day Out и London By Night, която представя като специално посвещения към любимия град. Обект на една от шегите в предаването е Бинг Кросби. Водещият припомня приятелството между двамата и Франк Синатра потвърждава: „Когато има проблем, той винаги е до мен... Причинява проблема!“ Публиката се смее. Водещият го пита: „А вие двамата не играете ли голф?“. Франк се зачудва: „С Кросби? А ти би ли играл голф с човек, който взема топката и я мята към дупката?!“. „Не.“ – отговаря чистосърдечно водещият. „И Крозби не играе!“ – казва Франк Синатра и следва дълъг, бурен смях. Това са първите запазени записи на Синатра във Великобритания – страна, която той за първи път посещава през 1950 г., но с която ще остане свързан до края на живота си.
1984 г. – кариерата на Синатра е в своя заник, макар да му остават още 14 житейски години, през които той все по-рядко се завръща към звукозаписната и концертната дейност. Междувременно е натрупал огромен репертоар, сред който публиката е намерила десетки любими песни от типа на New York, New York, Fly Me To The Moon, The Lady Is A Tramp, Strangers In The Night, My Way. Синатра ги представя – майсторски, с желание, с хумор и с лекотата на преживяното, осмисленото и разбраното за живота, на концерт в „Роял Албърт хол“ на 21 септември. Синатра толкова обича да пее там, че, както разказва дъщеря му Тина в документален филм на Би Би Си от 2012 г., близките му приятели наричат залата с неговото име – „Франсис Албърт хол“. И този концерт, под диригентството на Джо Парнело, едва сега се издава за първи път, като изчерпва съдържанието на третия, последен аудио диск в колекцията Sinatra: London. През същата 1984 г. вече е излязъл последният солов албум на Синатра – записаният отново с Куинси Джоунс (след It Might as Well Be Swing от 1964 г.) L.A. Is My Lady, а до края на звукозаписната му кариера остават само още двата дуетни албума от 1993 и 1994 г.
Съдържанието на колекцията Sinatra: London
В дивиди частта на Sinatra: London можем да видим два негови концерта в британската столица, и двата – записани в „Роял фестивал хол“ под диригентството на Бил Милър: единият – от 1 юни 1962 г. (сред публиката в залата е принцеса Маргарет), а другият – от 16 ноември 1970 г. (той е записан за телевизионното предаване на Би Би Си Night Of Nights и вече е издаван, но и тук за любителите на творчеството на Франк Синатра има специална изненада – за първи път те ще видят и ще чуят изпълнението на A Foggy Day).
Дата на издаване: 8 декември 2014 г. от Universal Music
