Новият албум на Сесил Маклорин Салвант се нарича The Window и се появи на 28 септември тази година. За първи път за Салвант се заговаря, когато през 2010 г. тя спечели престижния конкурс „Телониъс Монк“. Не са минали и 10 години оттогава и тя вече е двукратен носител на „Грами“, любимка на музикалната критика и на публиката и току що реализира петия си самостоятелен албум. The Window е отчасти студиен, отчасти включва записи от клубни концерти в култовия Village Vanguard. Отличава го фактът, че е дуетен - само с нейния пианист Съливан Фортнър. Двамата се впускат в задълбочено изследване на традицията на джаз дуо - вокал и пиано, едновременно с това я развиват в модерна, експресивна, на моменти - абстрактна посока. Фортнър и Сесил са дръзки интерпретатори на пиесите, освободени във време, хармония, мелодия и фразиране. Това е една от най-провокативните версии за съвременно музикално изразяване - само пиано и глас, без ритъм секция, което за джаза е огромно изпитание, но и доказателство за професионална зрялост, интелект, неконвенционалност.
Репертоарът, който двамата артисти са избрали, е основно от класическата американска песнопойка. Един от акцентите в албума е изпълнението на пиесата от „Уестсайдска история“ Somewhere. Питаме се как ли би прозвучала тя в съвременния социо-културен контекст? Повече от 60 години след премиерата й на „Бродуей“ тази пиеса е една от най-изпълняваните, може би и поради факта, че се е превърнала в символ на мечтите и копнежите на емигранта. Във версията на Салвант и Съливан Фортнър има драматургия, която от началото до края е изпълнена с ирония: още от интрото на пианото със закачката с песента „Америка“, през хармонически недовършените фрази, които остават да висят като въпроси, до леко мрачния финал, който се люшка между носталгия и примиреност. Всичко това е разиграно от брилянтния и голям глас на певицата. Тя прави тонални скокове като използва контраста на ниския и високия регистър на вокала си. На места това звучи остро, плашещо и сякаш нарочно смущаващо и неестетизирано. Другаде пък е фина, деликатна, почти буквално изкопирала класическата вокална изразност.
Друг важен акцент в албума е спиращата дъха интерпретация на пиесата Peacocks, където единствено се появява трети артист до пианото и гласа и това е тенор саксофонистката Мелиса Алдана, също победителка в конкурса „Телониъс Монк“. С лекия си, въздушен тон на саксофона тя партнира на Салвант смело, сублимно, стъписващо, с тембър, който силно се доближава до този на вокалистката.
Пианистът Фортнър от своя страна също притежава дързостта и свободата на артист, готов да прекосява и заличава предели. Салвант, наравно с него, се наслаждава на пространството между стиловете, мелодическите линии, тоновете. Тя продължава да променя и да си играе с текстовете на песните, като го прави едновременно вълнуващо и смислено. Чрез своите лични изразни средства тя претворява познатите ни песни по нов начин и ги кара да звучат като нещо, което чуваме за първи път.
Дата на издаване: 28 септември 2018 г. от Mack Avenue Records
