Пет пиеси в краткосвирещия албум Vacant Stare на Александър Логозаров изразяват промяната след двете години на пандемия, изявяват естественото, което преди това пренебрегвахме. Идеята за него се заражда в принудата на необичайни, както ни се струваха преди две години обстоятелства. Днес техният отпечатък е вече отправна точка – започваме от своята цялост сами по себе си и от там изграждаме връзката си със света, през цялото време активно взаимодействайки с него. Но шокът от неочакваното продължава да тревожи ежедневието ни. Албумът започва с пиеса, родена от емоционалното преживяване на първите дни на войната срещу Украйна и завършва със спокойствието във връзката със себе си и с най-близките хора. И ако преди използвахме взаимовръзките с хората около нас, за да доизградим себе си, открихме, че стабилност можем да имаме само в своя интегритет. В пандемията израснахме и албумът насочва вниманието именно върху това.
Но то се отнася не само до осъзнаването, а и до изразяването. Александър Логозаров от дълго време има идеята за солови творби, а принудата на пандемията го кара да я реализира. Нелесно и преодолимо. „Най-трудно е да застанеш сам на сцената. Аз съм свикнал на комфорта да съм с мои колеги, приятели, да си вземам от тях вдъхновение, настроение. Това е един от плюсовете на нашата музика – дори да не ти е ден, можеш да направиш така, че някой друг да допринесе към твоята изява. Но когато си сам, нещата добиват откровен вид още от първите тонове. А ние сме така устроени, че оголването не ни е любимо.“ – описва предизвикателството Александър Логозаров.
Заглавието Vacant Stare е отворено за широко тълкуване. В него виждам чистотата на погледа, който отправяме навътре – без намеси и външни въздействия. Самият Александър Логозаров има навика да се вглъбява и изключва от света, това прави и неговият невръстен син. „Очевидно мисли и разсъждава нещо, но не говори, за да ни разкаже. И аз съм и тук, и не съм – така се чувствам, когато свиря сам. Старая се отида на това място – зоната, където са концентрацията, вдъхновението, всички неща, нужни за едно изпълнение.“ – обрисува своята нагласа Александър Логозаров.
Петте пиеси имат конкретни вдъхновения. „Слънчогледи“ е родена от преживения шок от нападението над Украйна. „Доколкото можах, се постарах пиесата да има по-светъл звук.“ – коментира погледа си към събитията музикантът. Color Balls Rolling е поклон към музиката на Телониъс Монк и препраща към медитативното въздействие на играчка с търкалящо се в улей топче, с която синът му си играе. The Hay in August ни отвежда към любима поляна край Берковица, която той открива още като дете, прекарвайки летата в родното място на майка си. „През август слънцето облива високата трева в златна светлина. Всеки път отивам да си го усетя това.“ – остава свързан с усещането за мястото през годините Александър Логозаров. Както и прави с времето на своето следване в Грьонинген. Той посвещава Frank Einstein на своя любим преподавател, с когото установява най-дълбоката връзка студент – учител не само по отношение на инструмента, но и духовно. И накрая се свързваме със себе си – пандемията ни остави сами на себе си, сами със себе си в градивно преживяване. „Bonding е пиеса, доста лична откъм емоция. Тя се появи в началото на пандемията, дошла с огромната промяна в начина на живот – затварянето навътре в себе си, в семейния кръг. До този момент имах щастието да съм твърде зает, тъкмо с Лили бяхме станали родители, доста често не си оставах вкъщи. И изведнъж всичко това спря. Имахме цялото време на света да се огледаме. Аз не бях готов за такава ситуация, никога не съм си мислел, че ще ми се наложи. Най-смисленото нещо бе човек да си вземе глътка въздух и да се порадва на тези малки неща, които не са никак малки – семейството, момента да си стоиш със своя човек. Те имат огромно значение, което рядко им отдаваме.“ – представя Bonding Александър Логозаров.
Програмата за подкрепа на Национален фонд „Култура“ е още един стимул той да реализира отдавна замислената идея за солов албум. По проекта той създава пет музикални видеа, заснети в Portrait и Schrödinger и записани от Павел Терзийски, и ги публикува като краткосвирещ албум в YouTube.
Премиерата ще бъде на 27 май от 20 ч. в Пространство за култура Portrait, когато ще чуем пиесите от албума, други оригинални композиции на Александър Логозаров, както и негови интерпретации на любими класики. „Ще има експерименти със звука, ще свиря на различни китари…“ – с многоточие завършва нашият разговор.
