„Имаме нужда може би на първо място от любов, от разбирателство между хората, от приемственост. Имаме нужда да се обърнем към вечните истини на нашия Създател, да се обърнем към него.“ – така със саксофониста и композитор Васил Енчев поставяме в студиото ни отправната точка към неговия дебютен албум като лидер. Музиката в него звучи като чаша чай в началото на ден, за който предчувстваш, че ще е лек и приятен, безгрижен дори. А това е защото си смел, окрилен и убеден, че ще се справиш и днес в живота, пълен с превратности. Точно така го чуваме в музиката тук – с необичаен подход, динамични вътрешни развития и изненадващи завършеци на фразите. „Албумът е разнообразен и с неочквани моменти на изненада – това съм търсел, но не е и целенасочено – така са дошли идеите и композициите.“ – подкрепя усещането ни като слушатели авторът.
Дългогодишен солист на Бигбенда на Българското национално радио, Васил Енчев пише първата си пиеса през 2003 г. „От тогава започна период на вдъхновение и композиторска инвенция, която дойде в мен и малко по малко през годините се събраха около 50 пиеси, заедно с кавърите на известни джаз стандарти. Включените в албума композиции особено назряха и дойде моментът да ги запишем.“ – разказа в студиото ни Васил Енчев. С музикални теми като интродукция, интерлюдия и финал, в албума присъстват преработки на Stella by Starlight, Children of the Night на Уейн Шортър и баладата Autumn Leaves, която неочаквано звучи като боса нова, както и разработка на Fantasy на Earth, Wind & Fire. С посвещение към Джон Скофийлд и с още две пиеси идват оригиналните композиции на Васил Енчев. Тук е и Speed Changes, с която той достига до полуфинал на международния конкурс International Songwriting Competition в Нешвил, САЩ, и печели втора награда в международното състезание World Wide Music Contest в Швейцария.
„Доста от темите са ми хрумнали, докато се разхождам, особено сред природа – много обичам парковете, дърветата, чистия въздух.“ – разказва за импулса си като емоция Васил Енчев, а за самата структура на пиесите вдъхновенията са от изпълненията на малки групи – класическия квартет от солов инструмент и ритмус. И тук, макар да е лидер, той не обръща цялото внимание към своята личност и изпълненията си – солистите са равноправни в своите сола и взаимодействащи в моментите на общи изяви.
Записите са реализирани в София в студиото на Intelligent Music от хора, които се срещат в този състав за първи път. У нас идват холандският кийбордист Бертил Бустра и норвежките музиканти Пер Мантисен – бас, и Ерик Смит – барабани. От Бигбенда на БНР тук е Стефан Кожухаров на перкусиите в четири пиеси. А вокалите във Fantasy са изпети от Васил Енчев заедно с Петър Вълков. В студиото музикантите започват на чисто. „Нямаше никакви уговорки освен солата, означени с отворен знак, не сме разговаряли за това какво искам от тях. Преди това им бях изпратил нотите, но като дойдоха тук, останах с впечатление, че очакват момента на тоталната спонтанност – да ме видят като човек и музикант и те да се впишат в цялата обстановка, да усетят атмосферата на студиото и страната, в която са, химията между нас. Не сме разговаряли – музиката я усетихме сами по себе си и всички вложиха всичко, което имат. А те имат много.“ – казва Васил Енчев за своите партньори, които музиката прави негови съмишленици.
Солист, член на ансамбъл, композитор, аранжор, албумът допълва неговия музикален образ: „Той ме изразява с вниманието, което съм обърнал освен на джаза, също и на поп и рок музиката. Това са имена и групи, които са оказали много голямо внимание върху мен с хубавите си изпълнения, с музиката, която ме е вдъхновявала и няма как чрез мен да не се отрази и в това, което съм направил.“
В албума си Васил Енчев включва фънк песен, която е станала част от живота му – Fantasy на Earth, Wind & Fire. „Докато се разхождам, ми хрумна идеята за тази песен вокалната партия да я изпълни саксофон по-разтегнато. Пиесага стана много разчупена, със сола, в които свиря и с електронния духов инструмент EWI. В един момент ми прозвуча с Coltrane changes (резки и чести промени на тоналността – Б.а.) прогресия в хармонията и грувът е доста променен. И накрая на пиесата с колегата Петър Вълков пропяваме с една сричка и показваме, че това е именно този хит.“
С думата „трепет“ започва и завършва обръщението на Васил Енчев към слушателите на обложката на диска. „Трепетът, че предавам в ръцете ви Първата си рожба.“ – пише той, а в студиото ни пояснява: „Така съм го разглеждал албума – като първо дете в едно семейство. Това казвам и в текста, но той е вече малко със задна дата – той гласи, че все още нямам физическо дете, но вече мога и да кажа, че може би след няколко месеца мога да бъда ощастливен и като баща.“ – съобщава очаквано събитие Васил Енчев. В текста на обложката пише, че до момента музиката е била на първо място: „Приоритетът да изпитвам щастие от всяко добро соло или вълнуваща хармония от акорди.“ Първата си рожба – своя дебютен албум – той посвещава на родителите си „заради подкрепата им през всичките тези години да ме изградят като музикант и като човек.“ – изказа благодарността си Васил Енчев в нашия ефир.
Дебютният му албум идва с леко усещане за светла носталгия – не тъга по изминалото време, а щастие от това колко пълноценно е било то.