Дейвид Гилмор не е от музикантите, които си казват: „Утре сядам за да напиша песен!“ Защото, ако го направи, той просто не знае откъде да започне. „Когато се оформи нещо концептуално в главата ми,“ – споделя Гилмор – „то обикновено се дължи на множество, хаотични на пръв поглед магически моменти, които са се случвали в продължение на дълго време“.
Последните магически мигове в живота на Гилмор се появиха на 18 септември 2015 г. под формата на четвърти солов албум, озаглавен Rattle That Lock. „Идеята е да проследим размишленията на една личност, предизвикани от лични и световни събития, в рамките на обикновен, делничен ден.“ – казва Гилмор. Първото впечатление от това изказване изглежда доста скучно, дори досадно, но... само на повърхността. Не можем да не си спомним, че през дългия си творчески живот легендарната група Pink Floyd, респективно Дейвид Гилмор, винаги са имали отношение към философското обобщение, към отчуждението в обществения живот, ако щете и към политическото. Примери колкото щете. Според Гилмор в Rattle That Lock също има ясно изразен политически момент: „Да премахнем ограниченията, които се отнасят до формите на протест в модерния свят“. Дейвид Гилмор има предвид, че размишленията дори само в рамките на един-единствен ден, не биха могли да бъдат само от битов характер.
За Дейвид Гилмор винаги са били важни грижата и съчувствието за „Другия“, които в модерния свят определено се смятат за архаизми. Албумът Rattle That Lock включва 10 песни, като текстовете на пет от тях са от партньорът на Гилмор в живота и творчеството – писателката Поли Самсън. Поли е автор и на текста на титулната пиеса Rattle That Lock, като, интересно, заглавието е поставено след като текстът е бил готов. То се основава на епическата поема от Джон Милтън „Изгубеният рай“. Иначе музикалното съдържание на албума представлява коктейл от прогресив, арт рок, оркестрови пиеси, една песен (A Boat Lies Waiting) в памет на починалия през 2008 г. член на Pink Floyd Рик Райт, както и една песен с отчетливи джазови инфлексии, в която се долавя далечния корнет на Робърт Уаят.
Музикалния стил на Дейвид Гилмор е както винаги изискан, музикалната фраза е лаконична (в това отношение често го сравняват с Майлс Дейвис). Ще завърша с думите на анонимен почитател на Дейвид Гилмор: „Ако се окаже, че този албум е последното музикално творение в кариерата на Гилмор (усещането за финал действително присъства в целия албум), всичко което мога да кажа, е че той може да се гордее, тъй като е надминал себе си и този албум е идеалния завършек на една дълга кариера. С една дума – красота!“
Дата на издаване: 18 септември 2015 г. от Columbia
