С радост, в братска музикална прегръдка: Борислав Йоцов свири Христо Йоцов в Пиеса за кларинет и струнни Play Day (и двамата играят тенис)

С радост, в братска музикална прегръдка: Борислав Йоцов свири Христо Йоцов в Пиеса за кларинет и струнни Play Day (и двамата играят тенис)

Христо Йоцов пише за Борислав Йоцов Пиеса за кларинет и струнни Play Day в продължение на творческото им сътрудничество. „Това е голямо щастие за мен, тъй като си давам сметка, че без да полагаме някакви специални усилия, така се случва, че сме много често на сцената. Да свириш с брат си и да работиш с него е голямо нещо!“ – споделя Борислав Йоцов в интервю по Джаз ФМ. С първите думи сме поставили чувството на радост и благодарност в основата на нашия разговор.

Play Day е поредна пиеса, която Христо му подарява, и поредната, която има специално значение за него. „Тя ме докосна повече от друг път – може би времената са такива, може би пораснахме. Приемам я като нещо наистина съвместно, което вплита в себе си роднинската ни връзка и живота на всеки от нас двамата.“ – описва отношението си към нея Борислав Йоцов.

Близостта между братята показва и видеото към пиесата. „Когато чух творбата, мигновено ми хрумна, че тя трябва да прерасне в нещо по-различно.“ То ги представя заедно в друго любимо занимание в живота, освен музиката. Сюжетът е разгърнат около тенис среща между двамата. Борислав припомня, че преди да седне зад барабаните Христо е младежки шампион на България по тенис. След това му забраняват да играе, тъй като щяло да вреди на свиренето. „На 57 години той преоткри старата си любов, покрай него се запалих и аз. Това е нов живот, който водим.“ – споделя Борислав Йоцов още нещо, което ги свързва.

Във видеото той свири пиесата на брат си и е толкова увлечен в музиката, че неусетно закъснява. А Христо вече го чака на корта и напрегнато тупка топката. „И е доста ядосан. Но тази музика е прекрасна!“ – описва завръзката Борислав, като връща обратно сюжета към красивата музика, която изпълнява. И заради която закъснява. Кадри на лудешко препускане с велосипед се редуват с лирични мигове от изпълнението на творбата.

Диалогът се води на много нива – житейско, филмово, музикално – включително между жанрове и настроения. В Play Day по неповторимия си начин Христо Йоцов съчетава класика и джаз. „Така че да звучат супер модерно, а всеки жанр да си има своята тежест, красота и чар. Това е чудно умение, голяма дарба.“ – изказва възхищението си Борислав Йоцов. Той добавя своето усещане за преплитащите се в шестте минути на пиесата много състояния и настроения. Думите му разкриват още една причина за вдъхновеното му изпълнение: „Просто е невероятно! Като музикално плетиво, изтъкано от красота. Това е за мен модерната музика. Този тип творби ме впечатляват и вълнуват!“

Джаз барабанист, Христо Йоцов е отраснал с класическата музика. „Затова я познава така добре и изпитва респект към нея. Това си личи и в свиренето му. Той не свири като обикновен барабанист, а като музикант – можете да чуете флейти, кларинети, цигулки в неговото свирене. За щастие, това се излива и на нотния лист.“ – усеща със сърцето си Борислав написаното от брат му в партитурата.

А от нея блика радост. „Радостта я има във всеки от нас и си седи, просто трябва да я разбъркаме, за да изпълни живота ни. Напоследък имам чувството, че хората искат да забравят радостта. Нищо лошо няма да се усмихнете, само погледнете приказното небе днес. Ние сме изградени от радост, другото е по-малко. Както доброто е повече, а лошото е по-малко. Ние сме родени с радост. Това е нашият живот, това е основата върху която се движим.“

С радост е създадена цялата продукция. И без пари. В начинанието се включват приятели, искащи да помогнат за реализацията на пиесата и видеото. Те снимат, карат коли, дори спират движението във Велико Търново, където са заснети кадрите на колело. „Никой не се ядосва, всички се радват.“ – отбелязва Борислав Йоцов за реакцията на хората в старопрестолния град. В екипа са Фарик Акбаров, Емилиян Френчев, Йордан Цветанов. Георги Гогов прави записа на пиесата. Оркестърът е електронен, а върху него са насложени цигулки на Калина Митева, както и виолончело, изсвирено от Теодора Атанасова. „Това е една хрумка, написана за часове, изсвирена за часове. Една радост, която сме сътворили.“ – обобщава Борислав Йоцов.

Клипът завършва с братска прегръдка. „Което най-много ме радва! За първи път сме заснети така. И това ще остане за нашите деца.“ – със следата им във времето вижда случващите ни се днес неща Борислав Йоцов.

  • Интервюто можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: стоп кадри от видеото