За влиянията от важни дами в музиката, които са оформили нейния стил и вкус, споделя Кендис Спрингс в новия си, трети студиен албум, The Women Who Raised Me. Музикални журналисти твърдят, че песните в него са точно онова лекарство, от което се нуждаем в тези тревожни времена. Със силните си и стилни интерпретации на различни композиции, младата и харизматична певица ни повежда през личната си галерия на своите жени-кумири. Сред тях са Нора Джоунс, Били Холидей, Нина Симон, Шаде, Лорин Хил, Даяна Крол.
Интересно е, че Кендис Спрингс е 31-годишна и за нея Нора Джоунс вече е сред дамите, които са повлияли на музикалните й вкусове и растеж. Може би една от най-вълнуващите песни в новата й продукция е дуетът й със самата Нора Джоунс в Angel Eyes. Вероятно до някаква степен Спрингс се идентифицира с нея, защото и двете пеят и свирят на пиано, макар че Джоунс е едва 9 години по-голяма от нея. Този дует е прекрасен, със силно присъствие на две дами, чиито гласове са отличителни и ярки, а дуетът е режисиран от общия им издател – компанията Blue Note.
В The Women Who Raised Me е включена и много силна версия на песента Strange Fruit в почит към Били Холидей, която илюстрира, че Спрингс не имитира никого, а издига своя собствен глас, който предстои да бъде чут от много повече хора. В същия контекст, свързан с правата на тъмнокожите и жените, е интерпретирана и песента Pearls, известна от репертоара на Шаде. Макар че е поп песен, Кендис показва как съвсем естествено може да я преобрази в джаз пиеса, а тромпетистът Авишай Коен дискретно разбива мелодраматизма, който рискува да дойде в повече в тази песен. С много силен заряд е интерпретацията й на класическата песен на Дюк Елингтън Solitude, а най-запомняща се остава нейната версия на песента I Can’t Make You Love Me. Трибютът й за Даяна Крол е изпълнението на Gentle Rain, която с помощта на деликатното, но изключително интелигентно включване на саксофониста Крис Потър, съвсем е променена и е като реминисценция на старата боса нова на Луис Бонфа.
Със своите вдъхновени изпълнения Кендис Спрингс показва колко добра певица е: с овладяна джаз фраза, с фин, имплицитен суинг, владееща соул маниери, с които рядко парадира и почти не предозира, а тонът й е великолепен – пълен с обертонове, убедителен и секси. Коментатори твърдят, че като автор на оригинална музика тя все още е далеч от иновативния подход на Бека Стивънс, пеенето й пък все още не е дотам отличително като това на Гретчен Парлато, а свиренето й е несравнимо спрямо това на виртуозната Есперанца Сполдинг. Аз бих добавила, че всички тези малко или много постмодерни дами леко са взели да се отдалечават от същинската и автентична красота на джаза, която се съдържа в простотата и в наивната липса на претенция, която при Спрингс е така озаряваща и привлекателна.
The Times нарича новия албум на Кендис Спрингс The Women Who Raised Me „свеж и изтънчен прочит на класиките“. Едно от големите предимства на този албум е фактът, че тя е събрала около себе си зашеметяващо добри музиканти: Стив Карденас на китари, новия любимец на джаз публиката – басиста Скот Коли, и барабаниста Кларънс Пен. Концепцията на продукцията е такава, че не им е оставено много пространство за импровизации, защото това все пак е вокален албум и добрият вкус не позволява да се злоупотребява с излишни и обстоятелствени хоруси. Но дори това „икономично“ свирене поддържа високото инструментално ниво на цялата продукция. А в центъра й е самата Спрингс: топъл, кадифен, уютен глас, който умее да се движи с лекота между естетиката на арендби пеенето, доста овладяно, и съвременните вокални джаз техники. Пеенето й наистина е водещо, свиренето й на пиано е сведено дотам, че да присъства деликатно. За сметка на това тя е поканила първокласни гост-музиканти: Крисчън Макбрайд, Крис Потър, тромпетиста Авишай Коен, Дейвид Санборн.
Дата на издаване: 27 март 2020 г. от Blue Note
