Критикът от „Ню Йорк Таймс“ Стивън Холдън твърди, че ако има някой в съвременния джаз, който продължава традицията на трите велики дами - Ела Фицджералд, Били Холидей и Сара Вон, то това е виртуозната Сесил Маклорин Салвант. А Уинтън Марсалис коментира, че подобна вокалистка се появява веднъж на едно или две поколения.
В началото на тази година 26-годишната тогава джаз певица Маклорин Салвант печели „Грами“ за албума си For One To Love. Но тя вече е направила впечатление с гласа, класата и таланта си да разказва историите си като артист, чието изразно средство е основно гласът.
Тази година тя реализира новия си албум, в който отново е себе си, макар във фрагменти от нейното пеене да се разпознават класическите влияния на Бети Картър или Ела Фицджералд. Безспорно тя умее да преправя гласа си и да звукоизвлича изненадващо. Вокалът й впечатлява от най-ниския регистър, резониращ в дълбините на гръдта й до високия, на моменти - детински, а в други - драматичен тембър. Разнообразие и многоликост, дълбини и чувство за хумор, интерпретирани с лекота, мисъл и интуиция, с естествен артистизъм и финес.
Новият й албум представлява записи от неин концерт в култовия клуб в Ню Йорк „Вилидж Вангард”. Той се нарича Dreams and Daggers. Допълнила го е и с някои студийни изпълнения със струнен оркестър, освен първокласното й джаз трио. Аранжиментите на песните са направени от нейния елегантен и интелиген пианист Аарън Дийл. Той е подходил към сюжетите и развръзките на пиесите като музикален драматург, при това щателно и безкомпромисно. А самата Сесил Маклорин Салвант приема предизвикателството му дръзко, с фантазия и с безпогрешен драматичен тайминг.
Дали е точно джаз или смес от блус, Бродуей и модерни стандарти - това е трудно да се каже и навярно е излишно да се разсъждава за това, защото музиката в албума Dreams and Daggers е изпълнена брилянтно! Включени са песни като Somehow I Never Could Believe, която впечатлява с овладения на границата баланс от носталгия и гняв; разтърсващата Гершуинова класика My Man's Gone Now; кокетиращата версия на I Didn't Know What Time It Was или самоироничната Si j'etais blanche.
Каквото и да изпее Сесил Маклорин Салвант, тя пленява публиката си във „Вилидж Вангард“. Вокалистката играе с гласа си без никакво усилие, с перфектни атаки, точна интонация, еластични и изненадващи скокове в диапазона. Редува топлината на тембъра си с хлапашка закачливост или по женски обезоръжаващ и флиртуващ въздушен глас, но всичко това е част от музиката и артистичния й вокален сценарий без да преиграва, а с чувства за мяра и много вкус.
Дата на издаване: 29 септември 2017 г. от Mack Avenue Records
