Един от най-вълнуващите китаристи в джаза за последните две десетилетия Кърт Розенуинкъл записа нов албум, с който изненада почитателите си. Caipi е проект, по който Розенуинкъл работи през последните 10 г. и издаването му бележи нов етап в кариерата на китариста – той не просто изследва нови музикални територии, но и поема по самостоятелен път, създавайки своя звукозаписна компания. Caipi е лек и ефирен албум, композициите привличат с хубави мелодии, поетично пеене без думи и специфично настроение.
Въпреки че дискът препраща към Бразилия като ритми и други елементи, това не е типичният, традиционен бразилски албум. Музиката в него по-скоро изразява усещането на Розенуинкъл за Бразилия. Caipi е съкращение от „кайпириня“ и прави връзка с част от жителите на Бразилия „кайпирас“ – нещо, което китаристът открива по-късно. Музикалните идеи за пиесите в Caipi се раждат в Берлин, а впоследствие музикантът си дава сметка, че тези мелодии имат връзка с Бразилия, Южна Америка и латино ритмите.
Официалният видеоклип на Casio Vanguard - една от песните в Caipi
В Caipi Кърт Розенуинкъл свири на китари, електрически бас, пиано, синтезатори, барабани, перкусия и записва вокалите. В албума участва дъщерята на Елиане Елиас и Ренди Брекър – Аманда Брекър, която пее и допринася за написването на някои от текстовете. В почти всички пиеси се включва младият бразилски музикант Педро Мартинс, който през 2016 г. печели китарния конкурс на Montreal Jazz Festival, когато Розенуинкъл е председател на журито. Между двамата се заражда силна връзка и по-късно тази година лейбълът на Кърт Розенуинкъл Heartcore ще издаде албум на Мартинс. Специален гост в диска е Ерик Клептън, който свири в композицията Little Dream. Кърт го моли да се включи и Клептън любезно и щедро приема. За американския китарист това е било много важно, защото Ерик Клептън го е окуражавал и подкрепял през годините.
За някои почитатели на Кърт Розенуинкъл Caipi се оказа голямо разочарование и те побързаха да обявят музиката в диска за твърде лека и дори повърхностна, критики бяха отправени и към пеенето на Кърт. От своя страна други фенове на творчеството му откриха вълнуващ момент в новата музикална посока. Разбира се, има голяма вероятност да заемете някоя от крайните позиции, след като изслушате този албум. Той обаче си заслужава да се чуе, защото, независимо дали ще ви хареса или не, има своите достойнства, които не са за пренебрегване. Музикалните идеи на Розенуинкъл са интересни, с всяко ново слушане се натъкваш на нови детайли и текстури. Дискът е записан с любов и отдаденост и бележи етап на освобождаване за китариста, етап, пораждащ любопитство за това, което предстои. Както в живота, така и в музиката, не всеки опит е успешен и сполучлив, но за джаз музикантите е важно да пробват нови неща, защото свободата, смелостта и креативността са в основата на жанра.
Дата на издаване: 10 март 2017 г. от Heartcore Records
