„Българският тромбон. 22 години по-късно“ е втори албум на проф. Атанас Карафезлиев – витрина на българското музикално творчество през десетилетията и поглед към бъдещето. „Концепцията е да се направи компилация на български произведения за тромбон. За мен българската музика е много важна, на всякакви форуми у нас и по света съм я изпълнявал. Мисля, че тя трябва да е основна в репертоара ни.“ – посочи музикантът в интервю по Jazz FM.
Точно преди 22 години той издава албума „Българският тромбон“ с 14 пиеси от български композитори, записани от него от 1992 г. до 2000 г. в БНР. Новият албум е отново в широк музикален контекст и по много начини съхранява, популяризира и обогатява българското музикално наследство. Началото е с тромбонен квартет, написан специално за албума от Филип Павлов. В изпълнението му проф. Атанас Карафезлиев записва самостоятелно и четирите партии. Репертоарът продължава с произведения на Димитър Хинков, Найден Геров и Лили Лесичкова, открити от него като ръкописи в архива на проф. Георги Тодоров. „Реших да ги възстановя, като им направих нотно издание, да ги запиша и включа в този нов албум.“ – посочва музикантът. В програмата е солова творба на Димитър Тъпков, написана през 2005 г., която тромбонистът изпълнява на премиерата ѝ на юбилеен концерт с 12 солови сонати. Сонатата на акад. Васил Казанджиев Атанас Карафезлиев определя като основно произведение в този албум, крупна и мащабна като форма и съдържание. „Тя не е за широк кръг слушатели, а за ценители на музиката на ХХ и началото на XXI в. Смятам, че тази музика ще се слуша. Акад. Васил Казанджиев винаги е бил много ценна личност в моя живот. Дори преди няколко дни ми се обади по телефона, че е написал брас квинтет и иска да ми го подари.“ – очаква момента, когато ще се срещне с новата му музика проф. Атанас Карафезлиев. Той съобщи, че скоро на сайта на „Брас перспективи“ brass.bg ще публикува портрет на видния ни композитор и оркестров ръководител. Албумът съдържа и творба на учителя на акад. Казанджиев – проф. Панчо Владигеров – неговия „Фокстрот“, аранжиран за тромбон и пиано от проф. Атанас Атанасов. „Той бе одобрен от сем. Владигерови. За мен това бе изключително важно.“ – посочва проф. Атанас Карафезлиев.
„Фокстротът“ е естествен преход към последното произведение в албума: Триптих за пет гласа и соло тромбон, написан от младите автори Константин Бейков и Янко Янков, вокалисти в група „Спектрум“. В изпълнението му се включва цялата акапелна формация. Идеята за сътрудничеството възниква при записите на албума в студио „Нове“ на семейство Бейкови. Константин Бейков разказа по Jazz FM: „За нас това бе палитра, въведение в този вид камерна музика, запознаване с тромбона, неговите възможности и репертоара за този инструмент. Беше изключително интересно! Много сме впечатлени от това, че тромбонът най-много се доближава до човешкия глас – инструмента, с който ние работим. Това почувствахме още при първата работа заедно по празничния албум „Коледни истории за брас и глас“, реализиран от сдружение „Брас перспективи“. В него е песента „Рождество Христово“ от Добри Христов, в която тромбонът изпълнява солистичната партия, а гласовете акомпанират. Тази музикална концепция чисто творчески ни заинтригува. Сега имахме възможността да се отпуснем, да се „облегнем удобно“ и в пълния вид да видим на какво са способни тромбонът и изпълнителите, които свирят на него. Беше много позитивно преживяване, много полезно, от което можем да се научим и самите ние като артисти, творци и комплексни музиканти.“
В процеса на композиране проф. Атанас Карафезлиев дава насоки и помага в написването на партията на тромбона, за да бъде представен инструментът в неговата сила. Темата на цикъла е за млади хора, познавали се в детството, между които се заражда приятелство, прераснало в чиста и искрена любов. Третата част, „Игра“, е с представата за това как напред във времето идва следващото поколение. „Творбата е кратък поглед върху живота на едни млади хора и любовта между тях.“ – посочва Константин Бейков, а проф. Карафезлиев я определя като новаторска за българската музика за тромбон.
„Българският тромбон. 22 години по-късно“ е записат с пианистката Анелия Господинова, издаден е от сдружение „Брас перспективи“ и е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Триптихът за пет гласа и соло тромбон е създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи – 2021 г.“
Със своето дело проф. Атанас Карафезлиев е пример за студентите си в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“: „Гордея се с това, че съм продължител на тромбоновата школа на проф. Георги Тодоров, продължена след това от проф. Димитър Момчилов. Аз съм третото поколение преподавател. Опитвам се да привличам млади хора – и оркестрите ни, и сцената имат нужда от тях. Опитвам се да ги уча да обичат българската музика и да я свирят.“
В студиото ни – щастлива среща. „Музикантите сме едно голямо семейство.“ – възкликна Любомир Денев, дошъл в Jazz FM с Борис Динев, за да разкажат за албума на неговото трио от 1980 г., и срещнал се тук със събеседниците преди това проф. Атанас Карафезлиев и Константин Бейков. Проф. Карафезлиев участва като тромбонист в записа на операта на маестро Денев „Каин“, в която партията на Луцифер изпълнява бащата на Константин – Пламен Бейков. Преди това Любомир Денев дирижира запис на Концерт за тромбон от Филип Павлов в БНР, в който проф. Карафезлиев е солист; той свири и в написаната от Денев музика към филма „Книга на мълчанието“. Константин Бейков изнася първия си клубен концерт още като ученик с Любомир Денев на пианото. Впоследствие композиторът пише аранжимент за съоснованата от вокалиста група „Спектрум“ на пиесата Take the A Train. Любомир Денев, Борис Динев и Атанас Карафезлиев изкарват военната си служба в Ансамбъла на Строителни войски. Докато е там, проф. Карафезлиев свири пред плакат на Денев, който е бил хормайстор на Валентин Бобевски и е свирил на барабани в оркестъра, дирижиран от Томи Димчев. Плакатът е бил в репетиционната зала на духовия оркестър, ръководен от Доцо Вътков, разказа проф. Атанас Карафезлиев.
Снимка:
Светослав Николов
