„Изпълнителите на традицонни кубински песни са отгледали тази много фина и фънки в същността си музика в изолирана от свръхорганизирания и шумен свят атмосфера. Албумът е благословен с участието на някои от най-добрите музиканти на Куба днес – тяхната отдаденост на музиката и връзката помежду им е уникална. За мен бе радост и огромна привилегия да работя по този проект. Като че ли цял живот съм се готвил да направя този албум и въпреки това работата по него не бе това, което очаквах. Музиката е търсене на съкровища. Навлизаш все по-надълбоко и понякога откриваш нещо. В Куба музиката тече като река. Тя се грижи за теб и те преизгражда отвътре.“ – казва Рай Кудър, описвайки работата си по проекта Buena Vista Social Club. Легендарният албум, създал група, днес е на 25 години. Той напълно промени представата ни за традицията – направи я модерна, после ни научи да я уважаваме. Появата на албума е плод на посвещение на музикалната история, любов към изкуството и щастливи случайности. Звукозаписните сесии продължават само 7 дни, а година след излизането си албумът вече е продаден в тираж от 8 милиона и е удостоен с наградата „Грами“ – в категорията за най-добро тропическо латино изпълнение отличието е присъдено на Рай Кудър. В Buena Vista Social Club участват 20 музиканти, които изпълняват творби на 19 композитори.
Когато кубинските музиканти, вече на възраст, влизат в студио „Егрем“ на 26 март 1996 г., никой от тях не прекрачва прага му за първи път, но за някои последният е бил преди десетилетия. Всички са големи имена, но не са излизали на сцената и не са заставали пред микрофона от цяла вечност. Те са забравени, но не са забравили кубинската музика. Част от тях се срещат два сега.
Инициатори на записите са американският китарист Рай Кудър и британският продуцент и собственик на звукозаписната компания World Circuit Ник Голд, а артистите ще работят с кубинско трио, водено от Хуан де Маркос Гонзалес. С него Ник Голд иска да създаде два албума. Единият е с бенда му с участието на различни поколения музиканти, които ще възвърнат традицията на големите оркестри на Хавана от 40-те и 50-те години. По-късно тази група е наречена Afro-Cuban All Stars и заживява собствен живот. Другият албум трябва да бъде продуциран от Кудър и с участието на музиканти от Западна Африка и Куба да документира изпълнявана в малки формации китарна музика от известното с музикалното си разнообразие градче Сантяго де Куба. Работата е подготвена на среща в Лондон между Ник Голд и Хуан де Маркос година по-рано, на която кубинският музикант го пленява с разкази за традицията на кубинската популярна музика, която той из основи познава чрез нейните представители – приятели на баща му. Той е известен вокалист от бигбенд ерата. На следващата година албумът с Afro-Cuban All Stars е записан и идва ред за китарния проект. Но музикантите от Мали не успяват да пристигнат. „Няма значение, нека да опитаме нещо с кубинските.“ – казва Кудър, залагайки на съвсем спонтанна идея. И така е положена основата на Buena Vista Social Club, която предстои да създаде история.
Албума открива песента Chan Chan, написана малко по-рано от 89-годишния Компай Сегундо. Той е на сцената още от 20-те. Творческият псевдоним на Франсиско Репиладо идва от думите „приятел“ и „втори“ заради запазената му марка на свирене с бас хармония като втори глас. В началото на 80-те той се запознава с Елиадес Очоа и му пуска касета с демо записи на свои песни. Вокалистът особено много харесва тази и започва да я пее. Тя става емблематична за Buena Vista Social Club.
Проектът коренно променя музиката в световен план. Той извежда напред наследството и показва, че един артист винаги има какво да ни даде. Паметен остава концертът от 1998 г. в „Карнеги хол“, който е издаден в друг албум и става основа на едноименен филм на Вим Вендерс. „Помня колко въодушевени бяха тези възрастни хора тогава! Държаха се като средношколци, всички завладени от сценична треска като дебютанти.“ – казва режисьорът в интервю на Маргарита Борисова от Дюкян „Меломан“ и „Джаз плюс концерти“ през 2008 г., когато концертът е издаден в албум. В отговор на въпрос за наученото от кубинските музиканти, той казва: „Че трябва да следваш мечтите си. Да не губиш вяра в онова, в което си наистина добър. И че никога не е късно да се радваш на живота и на плодовете на своя труд. Но най-важният урок, който всички ние научихме от тези superabuelos (супердядовци), както ги наричахме, беше скромността. Те бяха кротки и скромни, когато ги срещнахме, и си останаха такива и след невероятния си успех, когато станаха известни като „Бийтълс“.
Вим Вендерс: за Буена Виста и за най-хубавото от живота
През годините излиза и диск с неиздадени в оригиналния албум изпълнения, а сега в ново издание слушаме ремастерирани оригиналните заглавия, както и алтернативни версии. Документирани работни моменти ни дават ясна представа за атмосферата, в която се ражда проектът – освободени от абсолютно всичко, музикантите се събират в музиката, обединител на градската общност, изразител на градската култура. Част от наследството на Buena Vista Social Club е вълнението на публиката по цял свят, включително много пъти и в България. А също и началото на звукозаписна кариера на някои от легендарните участници, в която те получават редица признания. Омара Портуондо продължава да записва и досега. Тя няколко пъти бе у нас, пя от сърце на своята публика у нас, танцува с нея в Зала 1 на НДК. „В нашите песни ще откриете радостта от живота, оптимизма, желанието да бъдем преди всичко хора. Отличителната черта на музиката ни е топлината, с която ви зарежда нашият народ и нашата култура.“ – каза тя през 2013 г. в интервю на Георги Митов от Класик ФМ и bTV Radio.
Наричат Омара Портуондо Кралицата на чувствата. „През 40-те години се появиха група музиканти, които изпълняваха романтични песни. Това бяха трубадурите от традиционната епоха на Старата кубинска трова (Vieja Trova Cubana). Те изпълняваха любовни песни, а също и други по-танцувални композиции, но отличителното бе романтичният им стил. По това време аз бях студентка и се включих в това музикално течение, тъй като ме поканиха. Аз бях единствената жена, която изпълнява подобен род творби и затова ме нарекоха Кралицата на чувствата.“ – обясни в същото интервю Омара Портуондо. Тя е единствената жена в Buena Vista Social Club.
Сред запомнящите се изпълнения в албума е нейното представяне на Veinte años („Двадесет години“) с небезизвестния Компай Сегундо, който е бил в групата на авторката Мария Тереса Вера. „Истината е, че тази песен е на първата жена-трубадур в Куба, която я изпълняваше с много музикални формации. Аз бях още малка, но се впечатлих от нейния глас. Родителите ми ме запознаха с тази песен, когато бях на 8 години. По-късно се явих на конкурс с нея и с още една песен, а семейството ми каза, че я изпълнявам прекрасно. Постепенно песента стана популярна по целия свят. Така родителите ми се оказа, че са предсказали нейния успех. Затова Veinte años е толкова специална за мен. Тази песен е важна и заради контакта, който става по-близък с публиката, когато я изпълнявам, и едва ли има друга песен, която може да се сравни със силата й.“ – каза в интервюто Омара Портуондо. Как да превъзмогнем трудностите, я попита Георги Митов: „Те могат да се превъзмогнат дори и само с една песен. Казват, че да обичаш – това е власт, сила. Човекът има силата да обича, да се адаптира, да се бори – всичко това са черти на човешкия характер.“
Чрез новото издание на албума опознаваме историята и развитието на песни, които благодарение на Buena Vista Social Club са станали част от световната култура. Такъв е случаят с Mandinga, която излезе в албума от концерта в Ню Йорк. В новото издание на албума я чуваме като част от работния процес. „Това бе една от любимите песни на Рубен Гонзалес и той я свиреше на всяко пиано, което му попаднеше пред погледа, толкова много тя се бе превърнала в част от неговото ДНК. В нея той винаги вкарваше елементи от други песни, дори и на живо, затова по време на концерти Качаито стоеше близо до него, за да поеме идеята му и да я предаде на оркестъра, който бе в готовност да продължи музикалните хрумвания на Рубен. В този случай той вкара в нея част от „Очи чёрные“, която много кубински оркестри спонтанно включваха в програмите си.“ – разказва Рай Кудър.
Албума слушаме в предаването ни за латино музика Desafinado.
