Новият албум Freedom & Surrender на Лиз Райт е музикален израз на новата й перспектива към живота – извън големите планове и личните амбиции, в силна връзка с възможностите, които той ни предлага за реализация и развитие. Вдъхновението за него се появява в преломния момент, когато певицата навършва 30 години – тя вече е издала четири албума и е станала разпознаваема на ритъм енд блус сцената – критиката я хвали, а слушателите очакваме поредните срещи с музиката й.
„Нещо невероятно и ужасяващо ми се случи, когато навлязох в 30-те. Осъзнах, че съм съм се отклонила от пътя на предначертаните планове, на очакванията ми каква да бъда, какво да правя и как да се чувствам, когато достигна до този момент от живота си. И усетих, че не мога да се върна на така планирания от мен път. Приключила брак с куп неосъществени майчински желания, бях принудена, слава Богу, да се предам – да спра да се опитвам да контролирам живота.“ – пише Лиз Райт в посвещението към албума си. Така разделила се с порока да се свърхопределя чрез миналите преживявания и формулираните от нея някъде назад във времето идеали, тя открива нов смисъл: „Когато погледнах към живота от тази перспектива, видях, че той ми е дал много повече от толкова старателно планираното от мен бъдеще, а други надежди са се изплъзнали неосъществени, докато съм се опитвала да ги държа здраво в ръцете си.“
Звукозаписната компания на Лиз Райт й предлага да работи с продуцента Лари Клайн. Тя приема идеята: „Защо не?“ – казва си без особен интерес, но с мотива, че той е създал някои от любимите й песни. Лари Клайн е творил с артисти като Джони Мичъл, Мадлен Пейру, Трейси Чапман. „След няколко разговора почувствах уважението му към мен и открих много причини да се доверя на гласа от другия край на телефонната линия. Имаше много за какво да пея – сърцето ми бе разбито от разочарование, а волята – скършена от истината. Бях готова за нов албум, който знаех как да създам.“ – казва Лиз Райт.
Проектът стартира първоначално като албум с кавъри, но Лиз Райт бързо осъзнава, че иска да го изпълни със собствените чувства – да се разкрие пред самата себе си и пред света. Затова и тръгва по пътищата на страната в търсене на партньори: „Припомних си какво означава просто да седнеш и да поговориш с някого, въпреки че ме притискаха и графикът, и бюджетът. Говорихме си така, все едно бях на верандата с баба си.“ Лиз Райт разказва за всеки ден от подготовката на продукцията: „Денят започвах с тичане по изгрев и плуване в залива Санта Моника, появавах се в студиото със солена, пълна с песъчинки коса, със зачервено лице, следваха красиви разговори с Лари Клайн и Дейвид Бато, докато отпиваме щедри глътки еспресо. След това – отпускане под задушевните звуци на акустичната бас китара на Лари, свирещ (привидно) небрежно. Често някоя история ни дава насока за музиката и на следващия ден се събираме отново – всеки със своя отговор на разказаното. Вечерите слушах от телефона си демо записите на разцъфващите песни, докато слънцето залязваше над океана. Така осъзнах, че отварям нова страница в живота си. Спомням си как осъзнах чувството, че се откривам и съм открита.“
Така, от замисления първоначално албум с кавъри, десет песни са оригинални композиции. И затова Лиз Райт е разгърнала още по-свободно и отдадено своя красив, дълбок и богат глас. А песните, които е изпълнила, ни разкриват ново лице на певицата, претърпяла своите впечатляващи творчески метаморфози, проявени деликатно, но забележимо. Във всяка песен тя е категорична и ясна, гласът й е вълнуващ и чист, а фразата й е зряла и силно емоционална.
През 2013 г. Лиз Райт направи изключително успешно концертно турне заедно с Грегъри Портър. Това е и една от причините тя да напише дуетната песен Right Where You Are – с нея певицата анонсира и предстоящия Freedom & Surrender. Една от най-въздействащите песни в него е Somewhere Down the Mystic, за която Лиз Райт споделя: „Разказвайки за малките чудеса на селския ми живот в Апалачите, си представихме любов, прекъсната от смъртта – и усещането за топлина, което любовта въпреки това продължава да дава. Любовта, която може да прекрачи отвъд прага на живота.“
„Месеци по-късно, на 20 февруари, бях на прага на смъртта, когато автомобилът ми поднесе по заледен планински завой. Отпуснах се, отпуснах ръце в скута. Тежкият автомобил тихо се понесе към 25-метровата пропаст. Единствено можах да отроня с въздишка: „Това е.“ Спрях се в прораснало в ледения ръб на пропастта младо дърво със ствол, извил се под формата на кука. Дишах бавно и размишлявах в очакване на това, което ще се случи. След около 20 минути млад съсед отвори вратата, протегна силната си ръка и ме изведе от колата. Сега, когато пея хорусите, пред погледа ми е пропастта и това младо дърво, растящо над нея. То ме върна към живота – бях като риба, отново плуваща свободно в реката с разкъсана от кукичката уста. Публикувах на страницата си в интернет розовите цветчета на дървото. Оттук нататък искам да държа близо до себе си такива простички неща. Защо не? Те бяха достатъчно силни да ме спасят. Предавайки се, почувствах свободата. Дарът на края е новото начало. Посрещам изгрева с единствената причина, която ми е нужна: „Защо не?“ – споделя даващата й сила жизнена перспектива Лиз Райт.
Дата на издаване: 4 септември 2015 г. от Concord Records
Снимки в текста: Джеси Кит
