Тази вечер в предаването All-Time Jazz Masters ще чуем едно нестандартно трио: Лиа Клайн – вокал, Скот Хамилтън – тенорсаксофон, и „ритмична секция“, представлявана от италианската пианистка Франческа Тандой. Заглавието Triple Treat представлява сръчна игра на думи, която произлиза от сходния израз Triple Threat и означава „изпълнител, който е еднакво компетентен в актьорското майсторство, пеенето и танцуването. Заглавието Triple Treat не е прецедент в джазовата практика (пианистът Монти Алекзандър е дал същото заглавие на свой албум от 1982 г.).
Албумът Triple Treat включва разнообразен музикален материал: от популярни пиеси като First Song – най-известната инструментална пиеса на покойния басист Чарли Хейдън, и Four Brothers на Джими Джуфри до оригиналната композиция на Лиа Клайн Light at Heart. Гласът не е водещ в триото. Подходът е определено инструментален дори в една своя статия джазовият критик Скот Яноу използва фразата „инструментална демокрация“. Бих обърнал специално внимание на He’s Funny That Way, в която Скот Хамилтън свири оригиналната мелодия (с други думи – някогашното тенорсаксофонно соло на Лестър Янг, който междувпрочем за известно време е съпруг на Били Холидей), а текстът е от любимеца на Леа – Кърт Елинг.
В интервю за Джаз ФМ Радио Лиа Клайн – американска певица, която от 2000 година живее в Холандия, сподели, че се интересува от джазовата традиция и в този смисъл намира общ език със Скот Хамилтън. Тя го определи като „отзивчив, нормален човек, който има интересни идеи по време на работа“. Освен че е приела предизвикателството да бъде „ритмична секция“, пианистката Франческа Тандой чудесно изпълнява сола (в една от пиесите – But Not For Me, Франческа пее в дует с Лиа Клайн) и „има ухо за аранжименти“. „Аз се опитах да намеря пиеси, които да и позволят да покаже различни цветове.“ – разказа Лиа Клайн в интервюто си.
Отговаряйки на въпроса как се чувства като артист в Холандия, Лиа Клайн сподели, че се „чувства повече европейка отколкото американка“.
В края на интервюто за Джаз ФМ Радио Лиа Клайн неочаквано ме попита коя от пиесите в албума харесвам най-много. Без колебание посочих First Song от Чарли Хейдън, може би под въздествието на великолепната версия на Стен Гец, която той записва само месец преди смъртта си.
