Павел Терзийски и Александър Логозаров са заедно в албума Settlers: „Имахме страхотната възможност и отговорност да направим всичко, за което сме мечтали. Моментът бе сега.“

Павел Терзийски и Александър Логозаров са заедно в албума Settlers: „Имахме страхотната възможност и отговорност да направим всичко, за което сме мечтали. Моментът бе сега.“

Песните в първия съвместен албум на Павел Терзийски (вокал) и Александър Логозаров (китара) Settlers звучат като живи музикални картини. Музика в цветове. Образни и интересни, песните ни превеждат през различни преживявания – на намирането на светлината, на откриването на спътника в живота, на израстването, на достигането до смирението, на синтеза на знание за живота, на натрупването на мъдрост.

„Колаборацията ни със Сашо, започвайки съвсем невинно в джаз стандартите, в опипването на почвата като импровизация, създаде изключително много потенциал и ни даде възможност да изградим музикално партньорство, в което да успеем да реализираме авторските си идеи, събирайки ги заедно. Всеки един дава път на другия, за да можем да направим нещо ново, оригинално, да предизвикаме самите себе си. Аз вярвам, че тези песни звучат така именно поради нашия подход да се впуснем в една истинска колаборация.“ – описа основата на музикалното партньорство Павел Терзийски. Александър Логозаров усеща интуитивно сработването още от първите им стъпки в съвместната работа преди повече от три години. Тогава те епизодично свирят на живо, най-вече джаз стандарти, защото това е тяхна обща страст. „Никога не сме разговаряли много какво и как трябва да се случи. На базата на нашето общо усещане взехме решението да направим албум заедно. Интуицията да се разбираме на невербално ниво през цялото време направи случката.“

Идейната и духовна основа на единението им е в множеството музикални влияния през годините, на израстването им и развитието им в изкуството. Сега те събират идеи и течения, съчетават ги, намират допирни дочки, допълват ги, надграждат ги и ги обогатяват едното чрез другите. „Джаз стандартите са ни само една от общите страсти. Работейки заедно, си дадохме сметка, че не сме деца на джаза. Израствайки, сме слушали много музика и в този албум включваме и тези влияния, различни при всеки един от нас. Обикновено чисто артистично много бързо достигаме до музиката. Плюсът е, че колкото и да си приличаме във вкусовете, се и различаваме. Така се получава нещо интересно и изненадващо за самите нас, което нямаше да е така, ако всеки един бе направил самостоятелен албум.“ – обяснява Александър Логозаров. И двамата са родени през 1987 г. и са израснали в сходна атмосфера в различни квартали на София. „Това помага по-бързо и лесно да се разбираме и дава зелена светлина, помага нашите музикални взаимоотношения да вървят по-бързо.“ – допълва за взаимодействието Павел Терзийски.

Музиката им е просторна и в нея присъства идеята за свобода – да чувстваш, да осмисляш спокойно преживяното, да го изразиш, споделяйки откровено, изслушвайки без предразсъдъци. Тази искреност дава лекота: „Работихме много и се забавлявахме много.“ – извежда на финала Александър Логозаров. Той се връща към зародиша на проекта: „Всеки от нас имаше сурови идеи. Започнахме да работим. Лично аз никога не съм се спирал с въпроса какво целим.“

Първоначалната им идея е за по-мек звук на вокал и китара. Впоследствие решават да добавят и други стилове, в които единият от тях не е творил самостоятелно. „Казах си, сега е моментът, ние сме едно поколение, изповядваме почти еднаква любов към много други стилове извън джаза. Но джазът ни събира най-вече заради импровизацията и спонтанността, което ни вкарва и двамата в тази музика. Това вероятно ни е накарало да станем музиканти.“ – извежда основата Александър Логозаров.

С тях в споделянето и музицирането са барабанистите Стефан Горанов и Васил Вутев, саксофонистите Димитър Льолев и Арнау Гарофе. Записите са направени в студио Big Banda, а мастерирането на микса на Павел Терзийски е на Алекс Нушев. Според Павел всички предпоставки за появата на музиката са налице: „Имахме страхотната възможност и отговорност да направим всичко, за което сме мечтали. Моментът бе сега. Другият е перфектният партньор в това начинание. Затова успяхме. Авторството на тази музика ни даде възможността да звучим свободно и да се изразяваме, смело да творим и да експериментираме.“

Непредубедеността в подхода им към музиката ги отвежда далеч напред – предизвикателството води до откривателство. За Александър Логозаров това е този начин на създаване на музика: „Да наслагваме партия върху партия, да развиваме много динамично аранжимента – за мен това бе нов процес. И макар винаги да съм си представял, че имам идея как се прави, ние двамата с Павел много мислихме какви са опциите. Правейки музика по този начин, почти няма граници. Ние букално строихме парче по парче. Решавахме да изоставим нещо, да започнем друго – зависи накъде те отведе вдъхновението.“ „Ние измисляхме пиесите и ги строяхме. Да, технически бяха трудностите, защото за повечето неща се разбирахме, бяхме абсолютно на едно мнение. Това страшно много услеснява работата, прави я приятна, вдъхновяваща и интересна.“ – казва за динамиката в тандема Павел Терзийски.

Този начин на работа премахва границите около тях на музикалното поле. „Разбира се, има нужда от граници и човек си ги намира. Това бе един от уроците, които за пореден път научавам и виждам в разширена форма сега.“ – извежда поука Павел Терзийски. Проектът с финансиране по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“ им дава възможност да работят заедно, но поставя и изискване – той трябва да бъде завършен най-късно на 31 март. В този ден излиза албумът.

„Когато човек има краен срок, определен лимит от средства, възможности, време, това го мотивира, кара го да мисли, да прави така, че да случи всички тези неща по определен начин и да не се замисля твърде много върху един детайл, което би било пагубно за продукцията и за креативния процес.“ – оценява освобождаващото въздействие на осъзнаването на ограниченията Павел Терзийски. „Имайки краен срок, това е граница, която ни накара да действаме доста по-експедитивно за разлика от варианта, когато имаме повече време и тогава бихме имали повече съмнения. Това е музикална картина на моментни състояния в сравнително кратък период от време. И тъй като знаем, че не можем да си позволим твърде много чудене, действахме интуитивно и така до известна степен елиминархме ума като себесъдник. Ние сме си най-големите съдници и това не винаги помага.“ – е акцентът на Александър Логозаров.

Какво показва погледът назад в деня на премиерата на албума? „Справихме се без компромис. Виждайки нещата сега, когато са приключили, всичко се разви по най-добиря сценарий.“ – прави равносметка Павел Терзийски. А Александър Логозаров потвърждава. Взаимността помежду им е вече взаимност със слушателите. Музиката от албума сутринта премиерно озвучи ефира на Джаз ФМ и от няколко часа е вече онлайн.

Албумът е в BandcampSoundcould, YouTube.

Дата на издаване: 31 март 2021 г.

  • Интервюто на Светослав Николов с Павел Терзийски и Александър Логозаров можете да чуете чрез бутона „Аудио“.