Някои от най-великите соул песни влизат в новия албум на Сийл във версии, за които най-важното е топлото присъствие на гласа на британския певец. Изпълненията в „Soul” не носят силния, характерен заряд на оригиналите. Ключовото определение за проекта е мелодичност. Аранжиментите са верни на първообразите, не предлагат оригинална и интригуваща интерпретация на много добре познатите песни, а създават мекия фон за вълнуващия глас на Сийл. „Soul” звучи като песнопойка на американската соул музика, която подчинява емоцията от бурните времена на оригиналите на доминиращата днес тенденция за приятна, неангажираща, лесна за възприемане музика.
Албума открива „A Change Is Gonna Come” – песен, написана и изпята от Сам Кук през 1963 година с много болка, породена от расизма в Америка по онова време. След издаването си през 1964 г. тя се превръща в един от химните на движението и протестите за граждански права. Версията на песента, представена от Сийл, се появява дни, преди Съединените щати да изберат своя първи президент от афроамерикански произход, поне на пръв поглед сбъдвайки мечтаната от Сам Кук промяна. Музиката също се променя. Сред другите песни в албума „Soul” са: „It’s Alright” и „People Get Ready” на Къртис Мейфийлд, „Here I Am (Come And Take Me)” и „I’m Still In Love With You” на Ал Грийн, „I’ve Been Loving You Too Long” на Отис Рединг, „Stand By Me” на Бен И. Кинг, „Knock On Wood” на Еди Флойд.
