Когато най-важното изглежда най-трудно, а е най-лесно; когато възприемаме себе си като резултат на обстоятелствата, а не тях като обект на нашето въздействие; когато (се) обвиняваме, вместо радостни да полетим… Осъзнаването на истината, че перспективата ни към живота е това, което го създава, че ни определя само нашето себеусещане, е първата стъпка към това да сме цели, леки, да сме себе си. Втората стъпка е да се почувстваме обичани, разбрани, подкрепени.
„Искаш ли отново да си ти…“ на Мирослава Кацарова е за нашия път в живота, чиято сложност можем да разчетем единствено през усещането си за вяра, сила и свобода, чрез любовта и чувството за споделеност. Такива – едновременно ефирни и земни, сме нужни на себе си, на любимите ни хора; в осъзнаването на собствения смисъл е възможността ни да сме щедри към себе си и към другите.
Единственият път, който само веднъж ще извървим – пътят ни в живота, може да ни измори, може да ни направи щастливи. Зададен така ясно извън конкретни обстоятелства, въпросът от заглавието на песента има единствен отговор, който даваме чрез сбъдването на нашите желания и от там – на самите нас. За да реализираме същия отговор в стъпките в живота си, е достатъчно сърцето да помни какви сме – смели, светли, свободни, творци на чудеса. Мира ни го казва с тази своя песен и ни обещава – ще виждаме ясно, ще чувстваме, ще намираме, ще разбираме, ще разкриваме…
Музиката на „Искаш ли отново да си ти…“ е част от този диалог със света и разговор със себе си. Освен автор на текста, Мира е и автор на кантото, по идея и аранжимент на Явор Димитров, който свири на пиано. Мелодията търпеливо забавя, за да ни изчака да помислим и да се почувстваме с лекотата, която предполага; предупреждава, когато можем да сгрешим; искри, когато сме щастливи от потвърждението на истината за себе си.
В светлината, която песента ни дава, отговорили разбира се утвърдително на въпроса от заглавието, изсвирените на финала извън ритъм барабани на Димитър Семов отбелязват даващите ни различен импулс житейски преживявания. Техния отпечатък върху живота определяме ние, напомня отзвучавайки импровизацията на Мира върху обръщението „ти“.
