Щастието си с музиката Майкъл Бубле споделя със своите слушатели, за да направи и нас щастливи. Преди 13 години той постигна невъзможното – да спечели авансово доверието на една от най-големите звукозаписни компании – Warner, която направи хазартен ход с изпълнител на изглеждащите толкова несъвременни джаз стандарти. После той представи тези песни от миналото като непресъхващ източник на вдъхновение и днес чрез жизнеността на техните текстове и дълбочината на леко леещата се музика. Също толкова естествено тези песни се върнаха в най-големите световни зали, за да проявят истинското си достойнство – да помагат да освободим сърцата си от грижите, за да видим проблемите в светлината на възможността да ги решим. Така те дефинираха наново основата, стъпили на която можем да постигнем всичко – да пеем, да танцуваме, да празнуваме. Тогава сме способни на истински чудеса в живота. И така 13 години свикнахме да очакваме с желание всеки нов албум на Майкъл Бубле, защото имаме нужда от такива срещи с волния, свободен дух. С радостта. И през цялото време Майкъл като вълшебник превръщаше невъзможното в реалност.
С Nobody But Me Майкъл се преоткри. За първи път той категорично обърна перспективата – в центъра постави не слушателите, а песента, която сама намира жадните за нея хора и напоява душите им. Албумът е за Музиката, на която Майкъл Бубле е така посветен от самото начало, но сега в пълнота изявява тази своя любов. „В началото не бях никой, за да кажа на Дейвид Фостър или на другите продуценти какво да правят. Когато решихме да запишем Come Fly With Me, попитах кой ще я аранжира. А звукозаписната ми компания, мениджмънтът и изпълнителните продуценти, които инвестираха в мен, отговориха: „Харесва ни версията на Синатра. Всички я знаят, всички я обичат.“ По онова време не бях написал и една песен и нямаше как да кажа: „Не искам това. Искам свой собствен аранжимент, своя почерк, своето усещане за песента. И я направих като Франк. Сега разбирам какво целеше звукозаписната ми компания – да направи албума максимално достъпен, за да се търси от хората. Преди година и половина прочетох в сп. „Тайм“ интервю с Брене Браун. В него тя казва: „Хората се провалят, защото правят отново и отново онова, което мислят, че работи.“ Това бе миг на откровение! Обадих се на мениджъра си, извиках продуцентите и се зарекох, че ще направим това, което е най-добро за песента и за албума, като няма да позволяваме егото да пречи.“ – тези думи от интервю на Майкъл Бубле пред канадското списание Maclean’s обясняват основата на неговото творческо развитие.
Nobody But Me не е насочен към конкретен жанр, а темата е универсална – удоволствието от хубавата песен. Тя няма качество според жанра – може да е класически джаз, съвременен поп с елементи на кънтри, любовна балада или пък закачлив ритъм енд блус с хип-хоп. Времена, стилове, усещания, разбирания – музиката ги събира, което е нейната голяма сила. Затова и албумът, изпълнен с различни стилове и емоции, звучи толкова хомогенно – тази пъстрота и нееднозначност е характерна за самия живот. Споделящи щастливата любов, разбиващата сърцето любов, окриляващата любов, песните в Nobody But Me са страстно почувствани красиви посвещения на Любовта към Музиката, Любовта към Живота.
via GIPHY (За да видите анимацията отново, опреснете страницата)
Такъв е светът, видян през невинните, любознателни, усмихнати очи на дете. Тази възможност винаги имаме, стига да погледнем на живота от съвсем леко по-различна перспектива, както ни напомня интерактивната обложка на албума.
Дата на издаване: 21 октомври 2016 г. от Warner/„Орфей мюзик“
