Неиздавани, концертни и демо записи на Фил Колинс излизат в разширените версии на соловите му албуми. На пазара вече са Face Value и Both Sides

Неиздавани, концертни и демо записи на Фил Колинс излизат в разширените версии на соловите му албуми. На пазара вече са Face Value и Both Sides

С първия самостоятелен албум на Фил Колинс и с първия, който той написва и записва изцяло сам, започва кампанията по преиздаването на соловия му каталог в разширени версии. Точно тези два албума музикантът създава в най-трудните си житейски моменти – Face Value излиза при развода с първата му съпруга Андрея, а Both Sides – когато се проваля и следващата му голяма връзка – с втората му съпруга Джил Тавълман. В новите си разширени версии тези албуми включват ремастерираните записи от оригиналите, както и неиздавани досега или излизали в ограничен тираж на отделни пазари песни от тези звукозаписни сесии. В новите двойни албуми намираме още концертни и демо версии на песните от оригиналните албуми, както и записани на живо неиздавани песни. Кампанията по преиздаването на соловия каталог на Фил Колинс трябваше да започне още миналата година, но бе отложена от звукозаписната му компания Rhino за 29 януари заради влошеното здравословно състояние на музиканта, който се наложи да претърпи поредната тежка операция.

Усъвършенствал в групата Genesis уменията си да свири на барабани и да пее (след напускането на Питър Гейбриъл), през 1981 г. Фил Колинс издава първи самостоятелен албум – Face Value. И още с първия сингъл In the Air Tonight Фил Колинс има първи солов хит, а песента изтласква албума до мултиплатинен статус на продажби. Face Value е албум на болката и обидата – в основата му е разводът на Колинс с първата му съпруга Андрея, но тук е и надеждата – This Must Be Love е за копнежите, свързани с бъдещата му втора съпруга Джил. С текстовете и музиката на песните той разсъждава за любовта – очакването, дистанцирането, неминуемите проблеми, трепета, когато двама са заедно, раздялата, която често се случва, неотстъпчивостта, неизвестността на бъдещето... Настроенията са от непримиримост през меланхолия до тъга.

Забележително е присъствието на съзвездие от музиканти. Тук е китаристът Ерик Клептън, който подсилва носталгичното звучене, цялата брас секция на Earth, Wind & Fire, която пресъздава възторга, цигуларят Лакшминараяна Шанкар (и още – тамбура и вокални перкусии), който придава екзотика, аранжорът на струнните Ариф Мардин, който внася нотка нежност.

„Започнах албума, когато първият ми брак се разпадна. От много дълго турне с Genesis се завърнах в празна къща. Беше тъжно, но и турнето бе много дълго – твърде много исках от съпругата си. Казах на момчетата от групата и на мениджъра, че отивам при нея във Ванкувър, за да се опитам да поправя нещата. Те се заеха със свои солови проекти. Няколко месеца изкарах във Ванкувър, но не постигнах нищо. Когато се върнах, те вече работеха по собствени албуми. Така че имах време да направя домашното си студио. Седнах на рояла и започнах да свиря. Музиката започна да се появява, а текстовете бяха резултат на импровизации. Албумът се написа сам – не работих усилено по него.“ – така се връща към този свой проект Фил Колинс днес в интервю за „Билборд“.

Face Value е откровено искрен, но много интровертен – той е повече за споделяне на личното преживяване, а не толкова насочен към публиката да търси чрез музиката отговори за себе си. Когато музиката от него е представена на живо обаче, тя е далеч по-комуникативна. И тук е достойнството на новото издание на албума – забележителен е включеният във втория диск запис на живо на пиесата Hand in Hand. Тя е разгърната в двойно по-дълга 10-минутна версия с много импровизации и африкански напеви. Тук нейният потенциал е развит, за разлика от пак дългата, но много обрана студийна версия с тъжно звучене. Когато ефирният детски хор е заменен от интересни импровизации, чуваме композицията в съвсем нова светлина.

В кариерата на Фил Колинс следват хитовете You Can’t Hurry Love от Hello, I Must Be Going! (1982 г.), One More Night от No Jacket Required (1985 г.), Do You Remember?, I Wish It Would Rain Down и Another Day in Paradise от ...But Seriously (1989 г.) и преди Dance into the Light от едноименния албум от 1996 г. и Can’t Stop Loving You от Testify (2002 г.), което е и последният му голям хит (тъй като последният му студиен албум от 2010 г. Going Back не поднесе нито един), през 1993 г. се появява Both Sides.

Колкото и личен да е Face Value, Both Sides го надминава във всяко отношение. Тук меланхолията е още по-голяма, защото албумът е вдъхновен от поредната любовна драма в живота на Фил Колинс – той се разделя и с втората си съпруга Джил Тавълман. Албумът е издържан основно с балади и се отличава с доста равно звучене – бунтарството на Фил Колинс и желанието му за споделяне от Face Value тук е преминало в примирение и усамотение. Both Sides е първият абсолютно изцяло негов албум – без външни автори и гост изпълнители, Фил Колинс сам е написал всички пиеси, сам свири на всички инструменти и в книжката лично обяснява специалното послание на всяка една песен. През годините той неведнъж посочва, че това е неговият най-личен албум и най-много се гордее с него. Both Sides е за безпътицата след края на любовта, за стремежа към вътрешен покой, за неумолимия ход на времето, което не можеш да върнеш назад... Макар темите да са общочовешки, албумът е наистина толкова личен, че всеки друг освен Фил Колинс трудно ще успее да се свърже с него.

Звукозаписната компания Rhino преиздава осемте солови албума на Фил Колинс под мотото Take a Look at Me Now („Вижте ме сега“), което кореспондира с един от големите хитове на певеца, но също така и хвърля мост към настоящето. Много интересно е решението албумите да излязат с дизайна на оригиналните обложки, само снимката на певеца е сменена и го показва как изглежда днес. Проектът е много важен за изпълнителя, който има определящ глас в графика на преиздаване на албумите. И тъй като едно такова мащабно начинание изисква и участието на самия Фил Колинс, за да изпълни то целите си, планираната за миналия ноември кампания бе отложена за този януари, защото музикантът претърпя много тежка операция на гърба и не можеше да се движи.

Освен допълнителните записи, новите издания на соловите албуми на Фил Колинс имат обновено звучене, дело на Ник Дейвис. Той е номиниран за „Грами“ за най-добър петканален звук заради работата си по колекцията с песни на Genesis „1970 – 1975“. През годините Фил Колинс продаде над 100 милиона екземпляра от своите албуми.

От 2007 г. насам животът на музиканта е постоянно съпътстван от здравословни проблеми – неврологично заболяване, което прави едната му ръка почти безчувствена, разместване на прешлените на гръбначния стълб, което налага операция, счупване на крака по време на възстановяването от процедурата и ново счупване на същия крак... Това се случва след години на злоупотреба с алкохол – зависимост, в която той изпада след третия си развод и за която казва, че вече е преодоляна. Сега Фил Колинс се е събрал отново с третата си съпруга и мисли за завръщане на сцената, най-малкото защото децата му искат да го слушат на живо и да се похвалят на приятелите си, разказва музикантът в интервю за „Билборд“. Той споделя, че с тези щастливи развития вкусът му към живота се е върнал и наближава и краят на раздялата му със студиото, продиктувана, признава той, първо от тъга, а после – от страх.

Дата на издаване: 29 януари 2016 г. от Rhino

  • Песни от новите, ремастерирани и разширени версии на Face Value и Both Sides на Фил Колинс слушаме днес в „Джаз ден“, „Следобедни импровизации“ и All-Time Jazz Masters. Идната седмица в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ ще представим концертни записи на биг бенда, воден от Фил Колинс.