Всичко изглежда обещаващо в това ново начало. Майлс Дейвис току-що е напуснал Columbia след 30 години в компанията, за да стане част от Warner. Периодът на неговата самоналожена изолация е завършил преди няколко години. Интересът му към експеримента в създаването на модерна музика – и като техника, и като технологии – е узрял, за да бъде реализиран. Важното за живота ни вече е казано в албума You’re Under Arrest, описал социалните рани, които обществото безмилостно безотговорно си нанася. Ръководителят на джаз отдела на Warner Томи Ли Пума, носител на наградата „Грами“, е натоварен със задачата да въведе Майлс в новата компания, но въпреки успехите си като продуцент решава да му даде абсолютна творческа свобода. Тромпетистът кани за автори музиканти като Джордж Дюк и Стив Поркаро (чиято Human Nature е записал току-що в You’re Under Arrest), самият Принс изпраща своя композиция. Ал Жеро и Шака Кан трябва да са вокалистите, които ще пеят в албума – защото в неговата концепция е да вплете в джазовата импровизация соул и фънк музиката. А също и поп, рок, дори калипсо. След три месеца Rubberband е изоставен, Майлс започва Tutu, желаното сътрудничество с Джордж Дюк ще доведе до създаването на Backyard Ritual и само след година тромпетистът ще получи наградата „Грами“ за най-добро джаз инструментално соло.
Новината за предстоящото издаване на недовършен албум на Майлс Дейвис развълнува джаз общността преди повече от година. Warner подхрани интереса с краткосвиреща версия с четири песни, излязла за прословутия Record Store Day през април 2018 г. Албумът, започнат през октомври 1985 г., е спрян през януари 1986 г., защото музикалната компания го преценява като не даващ удовлетворяващ резултат. „В него не чувам да става нищо.“ – категорично заключава Томи Ли Пума, упражнил контрол върху продукцията. Но за почитателите на джаза бе интересно да чуем кое е липсващото звено в прехода на Майлс от дългогодишния престой в Columbia към желанието за ново, комерсиално успешно начало в Warner. Ето че тази стъпка вече е описана.
В Rubberband чуваме подготовката на музиканта за новия му период, когато той се фокусира изцяло върху модерното в музиката и се отдава на експеримента в съчетаването на джаза със съвременните жанрове, за да постигне търговски успех. В дискографията му преминаването е директно към поп музиката, което и предизвиква много критики. Чрез този албум сега вече разбираме, че първо на дневен ред са били соул и фънк, а и други жанрове. Така Rubberband за нас се явява свидетелство, докато за самия Майлс – в ролята и на тромпетист, и на кийбордист – е музикална лаборатория, в която изследва периметъра на звука и търси средствата и изказността, с които да насити средата. В отделните пиеси той изучава и как музиката може да изрази различни състояния на душата – търсенето, лутането и изгубването като в лабиринт, празника, проникновението, споделеността и осъществяването в любовта.
Rubberband излиза по настояване на семейството на музиканта и е завършен от оригиналните продуценти Ранди Хол и Зейн Джайлс, към които се присъединява племенникът на Майлс – Винс Уилбърн младши, който в оригиналните сесии свири на ударни. Двамата с Ранди по онова време имат отделна своя група – AL7, и Майлс много ги харесва. В албума чуваме записания навремето глас на Ранди Хол в песен, която е трябвало да изпее Ал Жеро. Завършеността в описването на модерността, но вече от позиция на съвремието, внасят вокалистите Лейла Хатауей и Ледиси. Първата обяснява участието си като „любовно писмо към Майлс Дейвис“, а втората отбелязва как е внимавала с гласа си да не засенчи нито едно от солата на тромпетиста.
Работата по довършването на Rubberband започва през 2017 г. и приключва с щастието на Винс Уилбърн младши: „Чичо Майлс би бил горд. Заедно с Ранди, Зейн и всички други, вложихме сърцата и душите си в този албум.“ Корицата e оформена с рисунка на Майлс, създадена в същия период. Историята на Rubberband звукозаписната компания Rhino разказа в документален филм.
Все пак през годините от проекта Rubberband остава следа – песни от него влизат в концертния репертоар на Майлс Дейвис, а сола са използвани за довършването на основания на рап музиката албум Doo-Bop, по време на създаването на който той умира. Rubberband е интересен и с това, че ни дава още един повод за среща с изкуството на Майк Стърн, който по онова време е част от групата на Майлс Дейвис.
Дата на издаване: 6 септември 2019 г. от Warner/„Орфей мюзик“
