При канадската певица Патрис Жегу всичко започва от класическото оперно пеене и стига до джаз стилистиката. Нейният нов албум If It Ain’t Love е чудесна колекция от записи, които разкриват възможностите на вокалното изкуство.
Говорейки за Патрис Жегу някои нейни приятели задават риторичния, но изпълнен с чувство за хумор въпрос: кое е общото между кънките на лед, оперното пеене и джаза? Отговорът, разбира се, е самата канадка, която започва да се пързаля на кънки на лед от 7-годишна възраст. На 18 години вече е професионална състезателка и треньорка, но през това време винаги е обичала да пее. Така тя решава започне да учи пеене. Приемат я със специалност класическо вокално изкуство и след като завършва се отдава на операта.
През годините Жегу е привлечена от не-класически техники и в един момент се отдава на предизвикателството да се потопи в изкуството на джаза. Така се стига до новата й продукция If It Ain’t Love. Това е музикална градина на удоволствията, доставени от гласа на Жегу, от „Клейтън-Хамилтън джаз оркестра“, от целунатите от цигулки вълнуващи балади. Аранжиментите са направени от Джордж Каландрели, а оркестрациите – от Майк Ланг и Дейвид Пайк. В някои от песните единственият център остава красивият глас на Патрис Жегу, обгърнат само от интимния акомпанимент на пианото. Дуетите й с госпъл дивата Тата Вега и Хавиер Алмараз са създадени прецизно, като по учебник за изкуството на дуетното изпълнение. А сътрудничеството й с вокалиста от Take 6 Марк Кибъл показва високата класа и овладяност на вокалното изкуство в различните му измерения. Музиката в If It Ain’t Love е плод на упорит труд на вокалистката и нейните колеги.
За този проект канадката се готви дълго, изучавайки нови, не-класически вокални техники, което е огромно предизвикателство за образован оперен певец като нея. Изисква се време и методичност да се култивира друго мислене, необходимо за джаз пеенето. Съпругът на Жегу е музикантът Инка Ойлес, който я окуражава да създаде цял албум в стилистиката на джаза. Решават да поканят за това Джордж Каландрели, който е създал аранжиментите на дуетите на Тони Бенет с Лейди Гага, както и част от записите на Барбра Страйсенд. За щастие той се съгласява да работи с вокалистката, която сменя рязко музикалната си оптика – от класика към джаз.
Работата на Патрис Жегу като оперна певица е източник на богат опит и развито внимание към детайла. Получил се е един рядък албум, вдъхновен от джаза и свободата на певческата фраза. Патрис Жегу признава, че за нея най-вълнуващото откритие във вокалното изкуство, свързано с джаза, е именно тази разкрепостеност. Тя я дефинира така: ако песните на Равел и Дебюси трябва да бъдат изпълнени с прецизност до всеки тон и ритмичен детайл, то в джаза вокалната интерпретация има свободата да танцува около мелодията и ритъма по свой неподражаем начин.
Дата на издаване: 22 март 2019 г. от Prairie Star Records
