Композициите, от която са възникнали някои от най-обичаните български песни. Десет шлагера, написани от Йосиф Цанков, звучат в инструментални версии в албум със солист неговия внук Вили Стоянов. Те са записани от джаз бенд, носещ името на великия композитор, в „Онзи вятър от първата среща“. В реалния живот дядо и внук не са се срещнали, но сега са заедно в света на музиката. Премиерата на албума е на концерт довечера от 21 ч. в „София лайв клуб“. Песните слушаме и в първото издаване на новото ни предаване „За албумите от техните създатели“ в сряда от 19 ч. и в събота от 14 ч.
Йосиф Цанков е прочут в продължение на десетилетия със своята музика, превръщаща ежедневието в празник с изящество, красота, дълбочина и смисъл. „В много от случаите той си е писал текстовете, а в друга част е бил вдъхновен от стих, написан от друг. Чистото улавяне на есенцията на всеки мъничък миг, толкова важен за всеки стих, много си личи във фразата, която е конструирал като мелодия. В своя живот познавам изпълненията на песните на дядо ми като епохални, но впоследствие научавам как са били значими за всеки един от веригата – от аранжора през музикантите до слушателите. Всички са се чувствали персонално въвлечени. Носейки знанието за това и пренасяйки го във времето, осъзнах, че средата в момента не иска от вокалиста да изразява такъв тип емоции. Навремето всички са искали да пеят Йосиф Цанков и той е бил звездата, пример за подражание, извор на мелодии. Сега се задоволяваме с мимолетна визия, дори когато говорим за музика.“ – сравнява отношението Вили Стоянов в интервю по Джаз ФМ.
Музиката на Йосиф Цанков е много свързана с личността на артистите и е създадена с мисъл за близост със слушателите. Тя въздейства директно с емоционално и смислово съвършенство, а на изпълнителите дава възможност най-пълноценно да се изразят. Затова и на редица от тях емлбематичните песни са от Йосиф Цанков – „Когато луната изплува“, изпята от Мими Николова, „Песен моя, обич моя“ – от Йорданка Христова, „Приказка“ – от Георги Кордов, „Пеят сто китари“ – от Маргарита Радинска. Всички те присъстват в албума. „От там е и големият проблем пред мен и пред аранжора Мишо Йосифов – хората сега нямат нужда и не знаят каква би била причината те да се опитат да разберат този твърде поетичен език словом и музикално.“ – казва Вили Стоянов и отбелязва, че след първоначалните изпълнители на песента, никой друг не е изпявал творбите на дядо му с правилната емоция. „На злощастни опити се наслушах, всичките направени с много добро намерение, но неприемливи за мен дори като млад музикант. Затова стигнахме до идеята да изсвирим музиката инструментално по начина, по който я разбираме. Това ще бъде така, докато не преценим, че има човек, който да може да изпее тази музика добре.“ – добавя Вили.
В подбора на заглавията двамата с аранжора Михаил Йосифов първо набелязват 36 песни, а от тях избират десет, свързани с лична история, която и двамата знаят. Тези песни носят в себе си духа на градската култура – достойнство, красота в изразяването, елегантност, усещане за общност, творяща добро. Музиката най-точно описва този човешки облик. Вили Стоянов веднага дава пример със среща със зрител във Велико Търново след концерт, на който BG Vintage са изсвирили част от аранжиментите. Зрител му разказва, че като бил дете, на гости дошъл Йосиф Цанков. Баща му го чакал с нетърпение. „Първото ми впечатление бе, че не съм виждал толкова огромен и мил човек. Второто нещо е, че той взе един акордеон и цяла вечер не спря да пее и да свири.“ – разказал детските си спомени непознатият. „Музиката е била такава част от живота на българина в тези години.“ – прави извод Вили Стоянов.
Аранжиментите на Михаил Йосифов у Вили Стоянов предизвикват възторг и възхищение: „Не знам толкова много думи, с които да опиша възторга и възхитата си от супер финия и нежен начин, по който Мишо подходи към аранжирането на тази програма – и за секстет, и за бигбенд. Когато разцъфнаха аранжиментите му, чак не можех да си представя, че толкова много красиви усещания се крият в тази негова тънка усмивка, която, пусната навреме, те кара да си мислиш, че всичко е наред. Нюансите са много, цветовете са много красиви. Палитрата, която е използвал, е фина, чиста, пряма и така овкусяваща композиторски сготвената музикална гозба.“
Пиесите в „Онзи вятър от първата среща“ са поднасени от Джаз бенд „Йосиф Цанков“: Михаил Йосифов – аранжименти и тромпет, Велислав Стоянов – солист, тромбон, Димитър Льолев – саксофон, Димитър Стоев – бас тромбон, Венелин Георгиев – баритон саксофон, Александър Логозаров – китара, Милен Кукошаров – пиано, Даниеле Феббо – бас, Борислав Петров – ударни, Атанас Попов – перкусии. Записите са направени от Алекс Нушев в неговото студио. „Всеки допринесе с много към това да донесем тази емоция от дистанцията на тези 50 – 60 – 70 години по най-нечупливия възможен начин. Мисля, че резултатът е безапелационен в най-уютния и нежен смисъл на тази дума.“ – с признателност посочва приноса на всеки Вили Стоянов. На премиерата довечера пиесите ще бъдат изпълнени от секстет: Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Димитър Льолев, Милен Кукошаров, Даниеле Феббо, Борислав Петров. Концертът ще бъде записан, затова Вили ни кани: „Ще имаме нужда от най-топлите възможни емоции и аплодисменти от страна на публиката.“
Той е благодарен на майка си Анастасия Цанкова, която му е гласувала пълно доверие да се занимава с музиката на баща й. А сестра му, изслушала през сълзи „Аз срещнах случайно две сини очи“, казва, че за първи път няма нужда да чуе текста. „Това за мен означава, че Мишо е направил произведение на изкуството. Всички пиеси в албума са произведения на изкуството.“ – щастлив е Вили Стоянов.
В края на нашия разговор той описва като какъв е опознал дядо си чрез работата по неговата музика: „Никога не съм вярвал в нищо повече, отколкото в любовта. Откривам безкрайно самотно, но огромно, огромно, огромно сърце, изпълнено с толкова любов към всички. Може би това е причината за тази негова самота, за която толкова често ми е споделяла майка ми. Любовта, която се излива от него чрез музиката, е огромна. Това, заради което, черпейки, е успял да убеди всички да го смятат за приятел, мисля, че е вследствие на тази любов и тази обич, които са струили без мяра.“
Албумът „Онзи вятър от първата среща“ с пиеси по песни на Йосиф Цанков излиза с подкрепата от Министерството на културата, която Вили Стоянов определя като гласувано доверие.
