„Lost In Time” („Reprise”/„Орфей мюзик”) е от тези албуми, които държат интереса буден с двойнственост. Той е с модерна продукция, но има силна връзка с миналото и с великите соул песни отпреди 40 години. Не гледа към тях с носталгия, а се позовава с музика и текстове – и с присъствието на ветерана Еди Лавърт.
Това е първият албум на Ерик Бене, който е близък до класически соул звук. „Lost in Time” бележи приятно дистанциране от бързо омръзващите и лесно забравящи се аренби песни, които и този изключителен музикант с неустоим глас не си спести.
Въпреки очевидната му любов към соул и джаз музиката. Затова и албумът звучи така, все едно че извървеният път не е дълъг. Но от друга страна – и отдалечаването не е толкова голямо.Въпреки това
„Lost in Time” е много добър. Изключително приятна е подчертаната мелодичност, но още по-силно е усещането за невинност – заради музиката, текстовете и топлия спомен за едни отминали времена.„Lost in Time” е най-вече за мостовете – между хората; между соул, фънк и аренби музиката между поколенията. За първото са текстовете. За второто – композициите. За третото – присъствието в проекта на Еди Лавърт, прекрасния вокалист на „О`Джейс”, едновременно с иконите на днешната младежка музика Фейт Евънс, Крисет Мишел и Ледиси и с 18-годишната дъщеря на Ерик Бене - Индия. И възможността класическото соул звучене да докосне едно ново поколение.
Дата на издаване: 30.11.2010 г.
