Големият саксофонист Джо Ловано направи дебюта си като лидер за ECM Records с албума Trio Tapestry, който беше издаден в края на месец януари. Ловано осъществява записите с интересна концепция и нова група, която включва пианистката Мерилин Криспел и барабаниста Кармен Касталди, с когото го свързва дългогодишно приятелство, започнало още в края на 60-те г. От английски език tapestry се превежда като „гоблен“ и метафората за гоблена чудесно приляга на музиката, която слушаме в диска. В нея се преплитат разнообразни нишки и цветове, за да се създаде многопластова музикална картина с богата звучност.
Джо Ловано започва да записва за ECM преди 4 десетилетия, участвайки в албуми на музиканти като Пол Моушън, Стив Кюн, Джон Абъркромби и Марк Джонсън. Дълги години саксофонистът има договор с друг голям лейбъл – Blue Note Records, но след смъртта на Брус Лундвал през 2015 г. и новата музикална посока, поета от неговия наследник Дон Уас, Ловано решава, че е време за промяна. Той споделя, че работата му с Манфред Айхер от ECM винаги е била нещо, на което е гледал като на бъдеща възможност. В интервю за списанието DownBeat легендарният продуцент разказва, че още преди години е осъзнал колко лиричен музикант е Ловано, как обръща внимание на качеството на тона и фразата и колко внимателен слушател е. Всеки път, когато Джо Ловано и Манфред Айхер са се засичали по летищата или лобитата на хотелите, са си казвали: „Хайде, да направим нещо заедно!“ И всичко това до деня, когато саксофонистът се обажда на Айхер, за да му каже, че работи по нещо различно. Продуцентът прегръща идеята за сътрудничество и след като чува концерт на новата формация на Ловано, предлага да влязат в студио, за да видят какво ще се получи. Записите за Trio Tapestry са направени през март миналата година в Sear Sound studio в Ню Йорк.
Джо Ловано пише пиесите за новия си албум през последната година и половина. Той следва концепцията за скалата на 12-те тона, която не ограничава музиката да бъде само в една тоналност. Чрез този подход пред саксофониста и неговите колеги се разкриват нови музикални хоризонти. Триото звучи цялостно и без присъствието на бас, а импровизацията създава неповторимото усещане за живи изпълнения на момента. Манфред Айхер разказва, че по време на звукозаписния процес са се оставили на музиката да ги води. В резултат на това и симбиозата между членовете на групата слушаме интимен, лиричен албум, в който се преплитат медитативни звукови картини, отекващи дълго след края на проекта.
Дата на издаване: 25 януари от ECM Records
