Четири слънчеви нови джаз песни с текстове на български език ни дават Велека Цанкова – вокал, Михаил Йосифов – тромпет, Атанас Попов – барабани, и приятели. Продуцирани от тях тримата заедно с Елисавета Петрушева, изпълненията се появяват в проекта „Съвременен джаз с българска лирика“, финансиран по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“. Текстовете на всички песни са на Велека Цанкова, която е автор на музикалните идеи на три от тях, четвъртата е на Мишо Йосифов, който прави аранжиментите.
Мелодични и романтични, поднасящи по непринуден начин сериозните въпроси за мечтите и следите, песните идват с решимостта да сбъдваш и с усещането за незабавни хитове. Те правят препратки към звука и настроенията на музиката от широк диапазон във времето и жанровете – от 30-те до 90-те, от суинг до боса нова, но облечени в дрехите на съвремието и дръзновението чрез характера на музикантите, които влагат в тях цялата си любов. В изпълненията участват още Шибил Бенев – китара и пиано, и Димитър Карамфилов – бас. Записите са направени от Алекс Нушев.
В песните се влюбваш от първо слушане. „Може би любовта идва от там, че правим всичко това с голяма любов. И ние помежду си много си се обичаме, много ни е гот да сме заедно. Тази музика пресъздава нашето настроение, когато сме заедно, независимо дали свирим, дали пътуваме, дали сме някъде просто да се видим.“ – казва в студиото ни Михаил Йосифов. Към това се добавя любовта към джаза: „Обединяващият фактор е джазът. Ние сме маниакално влюбени в джаза от години насам. Това е водещата стратегия. А джазът е хубав от началото си до съвремието си. За мен винаги е бил вълнуващ и вдъхновяващ. Винаги с голямо желание го слушам и изпълнявам. Хората, с които сме заобиколени, всичките са болни от тази джазова болест и това прави нещата много лесни.“
Тласък и вдъхновение музикантите да се съберат и да запишат конкретно тези хубави (така се изразяват самите те, тъй като просто много ги харесват) български песни, дава програмата „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“. Тя бе създадена от Министерство на културата, за да подпомогне творците по време на пандемията. Средствата мнозина от тях вложиха в създаването на нови изключително стойностни произведения, срещайки публиката със своето изкуство по възможния сред множество ограничения начин. „Първо се стреснахме, а после си казахме, че трябва да започнем да правим нещо. Това, че нямахме възможност да се изявяваме на живо, отприщи нашите творчески енергии, и Слава Богу, те бяха подкрепени от програма „Творчески инициативи“. Доста неща се народиха като музика, като албуми, доста неща се случиха. Което е много приятен факт.“ – описа Михаил Йосифов начина, по който артистите реагират на случилото се и с подкрепата на институциите продължават да творят и да са във връзка със своята публика.
„Тежките времена вдъхновяват за изкуство. Но въпреки това, ние предпочитаме леките времена.“ – добавя с усмивка той. По-леко през тежките времена ще преминем именно с тяхната музика. А когато ограниченията върху концертния живот паднат, музикантите са готови да са на сцената с нови албуми и проекти, за да могат веднага със свеж да са отново на сцената. Самите те открили нови страни на своя талант. Както в случая Велека Цанкова се изявява като текстописец и автор на музика. В това ново амплоа тя трябва да се чувства насърчена да продължи от нашите отзиви, но също и от оценката на Мишо: „Тя има хубава инвенция за мелодия, за текст.“
„Аз съм много щастлива и развълнувана, че имахме възможност да си напишем заедно песни. Много съм щастлива, че в моя случай на първо хвърляне в този океан на създаване на музика, четирите песни са доста различни. Така обхванахме един период от музика, която супер много харесваме. Така че продължаваме да пишем и да създаваме!“ – обещава Велека Цанкова.
Атанас Попов очаква продължението на тези радостни моменти: „Благодарен съм за тези щастливи, изпълнени с усмивки мигове. Макар и много кратки, защото много бързо записваме. Продължаваме да творим с пълна сила.“ След шегата на Мишо, че вече ще записват по-бавно, ние добавяме с огромно желание друга алтернатива – да записват повече!
Снимка: Албена Зографова