Всеотдайната любов, която допълва един човек до неговото абсолютно цяло. „Любовта е силата, която ни прави пълни. Тази песен идва много дълбоко от сърцето, от истинския живот, от това, което съм преживял, от големите ми мечти, от големите ми желания да се докосна до небето. Това се случи, за щастие, и е запечатано в нещо толкова красиво, което се случва през мен.“ – каза в студиото на Джаз ФМ Димитър Лазаров – фронтменът на Salsa De Fuego, за новата песен на групата „На четири очи“. Посланието – с думи, музика и хармония, е подкрепящо за всички, които имат съмнения в съществуването на истинска любов. Тя е тук, тя е за нас – и не за да притежаваме, а за да я изживеем: „Любовта води до сливане, което дава отговори на други житейски въпроси. В края на песента, в така наречения „коро прегон“ в салсата, където има разговор между хора и вокалиста, пея за това, че съм щастлив освен от любовта, а и от това, че съществуваме и че ни има. Това е едно цялостно усещане – голямото нещо, което търсим цял живот.“
Животът ни дарява с всичкото щастие на света и е важно сърцата и душите ни да са отворени да го приемем. Да не се самоограбваме, а да обичаме. С тази песен Димитър Лазаров насърчава: „Много искам да пожелая на всички да си дадат свободата да изживяват до дъно това, което искат да изживеят. Да не правят компромиси със себе си и да бъдат свободни да бъдат щастливи. Човек често спира себе си за неща, които биха имали голяма стойност в живота му и биха променили начина му на живот. Така че пожелавам на слушателите да дадат воля на емоциите и чувствата си, да изживяват истински всичко, до дъно.“
Но как да си дадем тази свобода, когато се страхуваме да не бъдем наранени и заради това не се впускаме в полета, който „На четири очи“ възпява? Басистът на Salsa De Fuego Мартин Велев също вижда това несъвършенство в нашата природа и ни дава своята перспектива: „Много размишлявам по тази тема. Това, че не се отпускаме в изживяването на любовта, тъй като се страхуваме да не бъдем наранени, е единствената пречка пред това да сме щастливи. Трябва да сме абсолютно отворени в една връзка – било то с партньор или с музиката, за да може нещата да се случат по възможно най-искрения начин. Когато се занимавам с нещо, обичам да се открия, с риск да бъда наранен и след това да страдам, но и с шанса да изживея нещо много дълбоко.“
Приятелството в живота и партньорството в музиката между двамата започва в школата по салса танци на Димитър Лазаров, в която Мартин Велев се появява като ученик. Те споделят общи разбирания за живота, разговарят, обменят музикални идеи... Мартин заминава за Великобритания, за да учи бас китара, и там дори правят работни записи, които обещават да развият в отделен джаз проект.
Записът на „На четири очи“ е направен в студиото на Алекс Нушев. Димитър Лазаров разказва, че песента се ражда в атмосферата на приятелство, близко общуване и всеотдайност: „Тази песен беше романтична балада. Но романтичните балади могат да бъдат сълзливи, и това им отнема от силата. С помощта на Мартин по-късно прецених, че ще е много хубаво да въведа тази истинска емоция с жизнеността и радостта, които носят латино ритмите – те съдържат силен позив към живот. Връзката между тази нежност и ритмиката на салсата доведоха до този красив хибрид, който има нежност и те кара да се движиш, да правиш неща, а не просто да седиш и да съзерцаваш. Иска да бъдеш деен, да търсиш, да живееш. Да живееш!“
