В края на месец март вокалистката Лили Илиева издаде краткосвирещия си албум Faces. С него тя разкрива друго лице от своя талант, насочвайки се към изненадващи за мнозина музикални територии. „Аз все още се чувствам малко несигурна, защото Faces е първият проект, който правя изцяло с моя музика и тя досега винаги е била в подобна посока, но аз просто не съм събирала смелост да я покажа, да я споделя с хората.“ – казва с вълнение Лили Илиева в ефира на Джаз ФМ.
Във Faces вокалистката експериментира с нови изказности и електронни изразни средства, пише музиката и текстовете на отделните песни, развива уменията си не само в музикално, но и във визуално отношение – към две от изпълненията има видеоклипове, които самата тя е направила. Faces дава любопитна перспектива към многоликия талант на Лили Илиева, израстването ѝ като артист, желанието ѝ да учи и да се обогатява, както и да търси изява в други жанрове. Проектът Faces достига до нас с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Познаваме Лили Илиева като една от най-добрите български джаз певици от новото поколение. Първата ѝ изява на сцена е едва на 3-годишна възраст и оттогава връзката ѝ с музиката никога не е прекъсвала. През 2008 г. печели второ място на Европейския конкурс за джаз вокалисти, а година по-късно заминава да учи в Холандия. Нейни преподаватели са имена като Джон Клейтън, Ралф Питърсън, Дейвид Бъркман и др. По пътя си тя комбинира джаз с фолклор, изнася концерти с големи оркестри в Германия, а през 2018 г. се появи албумът на Лили Илиева и Minimum Quartet, наречен No Stars at All. Така нахвърляните акценти от биографията на вокалистката дават представа за многостранния ѝ талант, желанието и смелостта да изследва нови пътища в музиката и също така красноречиво говорят за солидната подготовка на Лили, нейните умения и вкус към експеримента. „Любовта към различните стилове, които са вътре в този краткосвирещ албум, е плод на много години слушане на различна музика и желание да мога да пея различни неща. Аз съм голям почитател на електронната музика, на този вид програминг. Все още съм изключително начинаеща в тези неща, но винаги ми е било много интересно и с голямо желание реших да се впусна в тази посока, просто защото това е един вид импровизация, така да се каже. За мен самата беше много интересен процес.“ – разказва певицата.
Заглавната песен от новия албум на Лили Илиева Faces
През последните месеци кризата с пандемията оказва силно влияние върху творческите идеи на музикантите и начините, по които те се опитват да ги реализират и да ги предадат на своята публика. Лили Илиева споделя наблюденията си, че заради неизвестността в този период всеки един от нас е преоткрил себе си по нов начин и пояснява: „Изолацията покрай Covid-19 отключи много емоции и чувства, които са вложени в този албум. По време на изолация човек се вглежда по друг начин в себе си.“
При това дълбоко вглеждане срещата с непознатото и скритото дълбоко у нас е неизбежна. „Неслучайно реших този албум да се казва Faces, защото аз самата трябваше да се сблъскам с много мои лица, които са вътре в мен, но не са изследвани до този момент. Някои от тях не харесвам, но са там, т.е. човек според мен в една такава ситуация реално би трябвало да се подложи на анализ и да се опита да се разбере напълно с всичките си страни. И всъщност музиката е насочена главно в тази посока.“ – казва Лили Илиева.
Faces включва 5 песни, които хармонират помежду си и чието въздействие и послание става още по-силно, ако се слушат една след друга, като единно цяло, което не е пречка, ако изберете другия път: същевременно всеки от записите дава възможност да бъде възприет като отделен образ и глас, улавящ противоречията, заложени у всеки един от нас, както и непрекъснатия ни копнеж и стремеж към постигането на баланс и хармония.
Лили Илиева посочва, че голяма част от музиката в този албум лежи върху джаз стилистиката. Две от пиесите – Can I Be Me? (Sing Low) и I Know I’m Here (To Roni), са речитативи, което само по себе си също е обвързано с джаз пеенето. Лили е почитателка на т. нар. Speech Level Singing, речитативно пеене, което е по-близо до говора и което въздейства силно на публиката и сякаш се възприема по лесно от нея. Както подсказва заглавието на песента I Know I’m Here (To Roni), тя е посветена на Андрония Попова – Рони. Композцията е написана преди време и е топъл спомен за Рони, която остава завинаги в сърцата и спомените ни със своето светло присъствие и добрина. Do You Know е красив опит за вглеждане в себе си, песен, която Лили Илиева представя чрез глас, китарата на Александър Логозаров и програминг, а Wonder If е създадена в сътрудничество с барабаниста Стефан Горанов. За нея вокалистката твърди, че това е най-големият експеримент в албума, защото най-много се доближава до друга нейна стара любов - електронната музика. Към Wonder If има създаден и видеоклип, както и към заглавната композиция – Faces. Лили я определя като „контур на вътрешни състояния“ и чрез визия показва различни емоции, предадени чрез участниците във видеото.
Wonder If на Лили Илиева
Всички текстове в краткосвирещия албум Faces са написани от Лили Илиева и са на английски език, което не е изненада - и друг път сме коментирали тази тема в ефира на Джаз ФМ. „Не мога да обясня откъде точно идва това мое желание да пиша на английски. Може би за повечето хора дори е малко странно, но истината е, че мисълта ми тече много по-гладко, когато се отнася до писането на текстове на английски и като че ли мога да изразя себе си доста по-добре, отколкото ако започна да пиша на български.“ – обяснява вокалистката и уточнява: „За мен думите имат много голяма тежест, много голяма сила. Текстовете, които пиша, са изключително искрени и аз вярвам в тях. Всичко, което се чува в този албум – и текстовете, и музиката, идват от едно много дълбоко място в мен и аз съм вложила всичко, което мога, за да се опитам да изкажа позиция, да съм максимално искрена. Има такива моменти, в които човек просто иска да каже това, което мисли и това е била главната ми цел, дано да съм я постигнала.“
Освен краткосвирещия албум Faces тази година слушаме още един нов проект на Лили Илиева. Той е записан в дуо с пианиста Антони Дончев и се нарича Never Let Me Go. Записите бяха направени по време на концерт в Първо студио на БНР през пролетта на 2019 г., но се издават сега не само заради кризата с пандемията, а и заради много приятни лични причини на Лили, свързани с нейната нова роля на майка. В Never Let Me Go двамата музиканти изпълняват джаз балади с много импровизации и залагат на интуитивното музикално общуване. Премиерата на проекта е предвидена за 14 април в Бургас, а по-нататък ще се търсят възможности за среща и с публиката в София.
