Градината на замъка в Осака. Японски барабани отмерват пулса на живота, изсвирени с раковини мелодии добавят цветовете. Започва концертът за третия Международен ден на джаза. Сърцата са отворени за радостта, любовта, свободата, а на сцената излизат най-прекрасните и любими джаз артисти.
Интродукцията плавно прелива във вокалните импровизации на Ди Ди Бриджуотър, до която са ветерани и новоутвърдили се имена в джаза – Макото Озоне, Есперанца Спалдинг, Т. С. Мънк, Трой Робъртс, Рой Харгроув. Изпълнявайки The St. Vitus Dance, те отдават почит към Хорас Силвър. Малко по-късно Ди Ди Бриджуотър ще посочи джаз и блус музиката като основа на съвременната музика и ще ни върне към самото начало, обявявайки изпълнението на песента Ramblin on My Mind на Робърт Джонсън – според Ерик Клептън той е най-значимият блус певец. На концерта песента интерпретират Крис Томас Кинг (определян като Краля на блус музиката на XXI в.), Джон Скофийлд и Джо Луис Уокър.
Преди това ще чуем две от сензациите на тазгодишните награди „Грами“ – Грегъри Портър с Liquid Sprit – заглавната песен от новия му албум, заради който спечели първото си грамофонче в категорията за най-добър вокален джаз албум (сега я изпълнява с Тери Лин Карингтън), както и Лейла Хатауей с Something от албума на новаторите-ентусиасти Snarky Puppy – Family Dinner – Volume One – тя спечели отличието за най-добро аренби изпълнение, в което впечатли с почти невъзможни вокални фигури.
„Силата на джаза е безгранична“, каза в речта си Хърби Хенкок – инициаторът за обявяването на 30 април за Международен ден на джаза под егидата на ЮНЕСКО. След като 10 минути импровизира с Уейн Шортър, той завладява с думи: „Джазът е музиката, с която душата ми се храни над шест десетилетия. Денят на джаза призовава за оптимизъм, самоуважение и хармонични междудържавни отношения, в които джазът е модел за демокрация и дипломация. Ако се обединим, можем да постигнем целта на празника – да укрепваме мира, да насърчаваме свободата на изразяване, да утвърждаваме уважението към достойнството и човешките права на всеки и да подкрепяме положителната роля на младите хора, техния бъдещ принос към обществената промяна. Джазът издига духа и празнува хармонията между народите. Той приобщава – и в музиката, и отвъд нея – в живота. Той ни дава силата да стоим един до друг, да се държим за ръце, да приемаме различията си. Трябва да си представим това общество и да повярваме, че човек може да създаде мирен свят, да сформира Оркестър на живота.“ Думите на Хърби Хенкок подкрепят с поздрав астронавти от Международната космическа станция: „Научната ни работа, също като музиката, на която се наслаждавате днес, е опит да вникнем в невидимото. Искаме да ви вдъхновим да погледнете към звездите и да се опитате да си представите какво ни предстои в изследването на вселената“.
Следват посвещения към Телониъс Мънк и Майлс Дейвис. Синът на Телониъс – Т. С. Мънк, изпълнява композицията на баща си Round Midnigh с Робърта Гамбарини и Ърл Клу, а след това прозвучава Seven Steps to Heaven на Майлс Дейвис в интерпретацията на Стив Туре, Терумаса Хино и Лю Табакин. Концертът продължава с Bye Bye Blackbird, която ветеранът Дион Уорик изпява с Такуя Курода, Макото Озоне, Джеймс Джинъс, Т.С. Мънк и Кортни Пайн. Саксофонистът Кени Гарет, Шийла И, баща й Пийт Есковедо, Маркъс Милър, Кортни Пайн и Ерик Милър слушаме с Esta Nochе. И отново на сцената е Хърби Хенкок – този път със участието на голяма група звезди от концерта, за да ни представи своята Hang Up Your Hang Ups. „Джазът ни дава надежда в живот, който не винаги е лесен. Джазът не познава граници.Промяната започва от всеки един от нас. Нека да поискаме на света да има мир и да направим първата стъпка към сбъдването на тази мечта”, призовава Хърби Хенкок, Посланик на добра воля към ЮНЕСКО, преди да обяви финала на концерта с Imagine на Джон Ленън, представена от всички музиканти.
Животът е празник и джаз музиката – с добрите усещания, които носи, е част от него.
Пълен видеозапис от празничното събитие можете да видите тук:
Снимки: International Jazz Day.
