Винаги ангажиращият със своето изкуство Кърт Елинг намира нови форми на изразяване извън класическия джаз в много неочаквания като звучене албум SuperBlue. Той се обръща към новите реалности с нови предизвикателства, изискващи от нас нов подход. Като преломни определя в заглавната песен вокалистът днешните времена. И изпява: „Важното е да се издърпаш сам за косата, да се обърнеш със същността си към света и да го видиш в цялост с нови очи.“ Албумът стъпва на груува във фънк музиката и използва модерни електронни елементи, включително в обработката на гласа, чрез която се поставят акценти. Да си в крак със съвремието е задължително, да се освободиш от оковите на познатото и сковаността във вече направеното е толкова нужно!
Нов като звучност, албумът на Кърт Елинг се позовава на традицията – както на музиката на Фреди Хъбард (от чиято пиеса от 1978 г. Super Blue идва заглавието), Уейн Шортър, Том Уейтс и Карла Блей, така и на една от открояващите се песни от каталога на The Manhattan Transfer – Sassy от техния албум The Offbeat of Avenues от 1991 г. Чрез реална личност от миналото, пред която се прекланяме, Елинг извежда противоречие – навремето всички са виждали в Сара Вон изяществото и са се ограничавали да я възприемат в атрактивната й външност, но „когато запее блус, разбираш, че го живее“. Ето така светът е видял истината за личност, станала легенда, отбелязва Кърт Елинг, призовавайки към прямота и откровеност. Песента завършва с нецензурна дума, която стряска. И това е явно предизвикателство. Албумът цели да ни изведе от зоната на комфорта. В него всичко е едновременно познато и напълно ново, структурите, в които сме подредили живота си са разбити, защото не са адекватни на днешния ден и ни пречат да изпълним задачите си. Светът е в ръцете ни и ние трябва да сме на висотата на отговорността си – да не посрещаме случващото се със страх, а да намираме посока в любовта. Усилието бързо ще се отплати, а животът ще ни обсипе с дарове, продължава грижовно да ни напътства Кърт Елинг в песента Manic Panic Epiphanic.
Албумът SuperBlue идва в момент, когато вокалистът получи втората си награда „Грами“. Всички текстове са негови, а музиката е на Чарли Хънтър – продуцент и китарист, създадена в сътрудничество с две звезди от новата музикална сцена на хип-хоп поколението – барабаниста Кори Фонвил и басиста и кийбордист DJ Harrison от Butcher Brown. Самият процес на реализация на продукцията отразява новите реалности, на които е посветена тя. Музикантите работят дистанционно и записват поотделно, постигайки единение. Това е пореден символ и призив за съвремието – те подчертават, че духът на общност е бил основен във вземането на решение за съвместната работа. Вокалистът отбелязва, че никога досега не е правил толкова силно основана на груува музика не защото това не му е харесвало, а защото винаги е бил вторачен в изкуството на артисти като Лестър Янг и Декстър Гордън. Младите му колеги подчертават, че от ученици слушат музиката му и благодарят за доверието. Общата основа те намират в блуса. Тази приемственост развива музиката и културата въобще. Dharma Bums препраща към „По пътя“ на Джак Керуак.
Така SuperBlue става символ на всичко, което подчертава – излизане от стереотипите, отваряне на кръгозора, упование в любовта, вяра в собствените сили, опора в общността, ценене на наследството, отговорност в съвремието за нов свят в истината за живота. Тя е в съграждането.
Дата на издаване: 8 октомври 2021 г. от Edition Records
