14-те пиеси в новия албум на американския джаз пианист Харолд Мейбърн разкриват неговата изразителната и креативна музикална визия. В Afro Blue той реализира отдавна планирана продукция с петима от най-любимите му джаз вокалисти – Грегъри Портър, Нора Джоунс, Джейн Монхайт, Кърт Елинг и Алексис Коул. До тях той се изявява като изключително чувствен и интуитивен акомпаниращ пианист. Впрочем Харолд Маберн има репутацията на един от най-добрите акомпаниращи артисти, работил с някои от прочутите джаз солисти. Но, по неговите думи, да свириш с певци е по-различна дейност и изисква деликатност, разбиране на вокалната фраза в дълбочина и концентрация. Според него пианистите, които умеят да акомпанират на вокалисти, научават нови и очарователни истини за музицирането. А самият Харолд Маберн прави това повече от 50 години и първата певица, с която работи е Бети Картър.
В новия си проект Харолд Мабърн е включил някои джаз класики, три свои композиции и няколко изненадващи съвременни хита. Повечето от тях са интерпретирани от певците, но има и няколко инструментални пиеси, всяка от които е посветена на голям вдъхновяващ инструменталист. Например, The Chief е пиеса за Джон Колтрейн, а Bobby, Benny, Jymie, Lee, Bu е тема посветена на Арт Блеки и The Jazz Messengers. Посвещения има и във вокалните песни – eдна от авторските композиции на Харолд Мабърн, изпълнена от Грегъри Портър – The Man From Hyde Park, е обърната към Хърби Хенкок.
Както в инструменталните, така и във вокалните записи силно се откроява пианистичният стил на Харолд Мабърн – ярък, чувствен, базиран на блуса, но много мощен и индивидуален. Затова и Ню Йорк Таймс го нарича „... най-чувствения хард бопър“. И наистина няма по-ценно качество за един музикант от това да чувства музиката и да я преживява.
Самият Харолд Мабърн твърди, че Afro Blue е бил огромна провокация за него, при това не лесна. Но крайният резултат е фантастичен – той обединява гостуващите артисти в една истинска, рафинирана, компактна и красива музика. Освен джаз вокалистите, той е привлякъл и други значими джаз инструменталисти – сред тях са тенор саксофонистът Ерик Александър, басът и ударните от ритъм секцията – Джон Уебър и Джо Фарнсуърт, тромбонистът Стив Туре, тромпетистът Джеръми Пелт, както и именития китарист Питър Бърнстайн. А за работата си с вокалисти той споделя: „Обичам да работя с певци. За мен е чест и се чувствам поласкан, че тези великолепни артисти се съгласиха да участват и са част от моя малък проект. Усещам удовлетворение, когато певците казват, че харесват начина, по който свиря. Това е много специален комплимент за мен.”
Дата на издаване: 14 април 2015 г. от Smoke Sessions Records
