Със сигурност Браян Кълбъртсън е свирил много друго, освен фънк. Каквото и да е то, забравяме го, когато слушаме колко много любов музикантът дава на фънка в новия си албум Funk! „Обърнат към корените фънкаделичен олд скуул албум в стилистиката на „Джордж Клинтън среща Принс“, който ще направи така, че да танцувате, да се усмихвате, да припявате – като цяло да отсеете тези най-важни неща в живота.“ – обяснява Браян Кълбъртсън. Funk! е вторият албум, който той посвещава на този жанр, след като преди 8 години ни зарадва с Bringing Back the Funk. „Пригответе се за новото развитие!“ – призовава музикантът.
Вече десетилетия Браян Кълбъртсън е лидер на смуут джаз сцената – първо с пиеси с по-нежен джаз звук, а след това – с по-силното присъствие на аренби жанра. Най-голямо въздействие обаче оказват неговите фънк изпълнения, в които като че ли влага най-много страст. А фънкът е първата му любов. Да няма възможност да свири фънк – първата му болка. Това Кълбъртсън сподели в интервю по Джаз ФМ през 2010 г., когато излезе албумът му XII.
Фънки. По-фънки. Браян Кълбъртсън!
Вашите композиции са заредени с енергия, позитивизъм, понякога са нежни, много често – фънки. Как характерът Ви се отразява в музиката, която правите?
Музиката е отражение на личността при всеки един артист. Аз лично преминавам през различни фази. Например албумът It’s On Tonight. Той е много бавен. Записах го в етап от моя живот, когато бях романтично настроен. След това се появи Bringing Back The Funk – точно тогава се усещах по-активен, животът ми се промени, бях изпълнен с енергия. Новият ми албум комбинира различни неща. По-улегнал съм вече, остарявам лека-полека, на такъв етап съм, че се чувствам добре по отношение на живота си. В този албум има много възходи и забавяне на темпото, а всичко това е резултат от развитието на моята личност. Да, това съм аз.Чудесно – харесваме и двете Ви лица, но понякога, когато искаме да се заредим, избираме Вашите фънки композиции. Кога и как открихте магията на фънка?
Отраснах с музиката на всички тези великолепни групи от средата и края на 70-те години. Earth, Wind & Fire е една от тях, Tower Of Power, някои от албумите на Дейвид Санборн от този период, на Маркъс Милър. Като дете, слушах този тип музика. Когато направих първите си записи, бяхме прекалено фънки за движението, наречено „съвременен джаз“, така че трябваше да намеря баланса между фънки и по-фънки, но когато свирим на живо, сме наистина много фънки и това все повече и повече се отразява на моите проекти.
В Funk! Браян Кълбъртсън е 100% себе си. Албумът разказва за това колко е хубав животът с фънк музика – той е причина да станеш сутрин и да се усмихнеш на новия ден, да си всеотдаен в приноса си към света, да си добър към приятелите си. Фънкът е вкус към живота като празник. Фънкът е свободата да си истински. Фънкът е стремеж, движение, напредък.
Фънкът е толкова в кръвта на Браян Кълбъртсън, че е учудващо, че 17-ят албум в дискографията му е едва вторият с фънк музика. Преди това Bringing Back the Funk приобщи към тази страст на мултиинструменталиста Буутси Колинс, Музик Соулчайлд, Мейсио Паркър, Том Скот, Ерик Мариентал, Грег Адамс, Пол Джаксън-младши, Джералд Олбрайт, The Perry Sisters, Рей Паркър-младши, Ледиси. Продуцент на Bringing Back The Funk бе легендата Морис Уайт от култовата група Earth, Wind & Fire.
Браян Кълбъртсън с Морис Уайт при създаването на Bringing Back the Funk
Сега фънкът вече е „отлежал“ и в Funk! липсва зрелищността на предходния проект. Просто Браян Кълбъртсън се чувства себе си с изключително талантливи и абсолютно неизвестни музиканти, с изключение на Чанс Хауърд, който е кийбордист, басист и вокалист, записвал и изнасял концерти със своя съгражданин Принс. В турнето от бряг до бряг, на което Кълбъртсън поема сега, се включва тромпетистът Патчес Стюарт.
Първата концертна вечер
Първият концерт бе в Jazz Alley в Сиатъл.
Още един кадър от първата среща на Funk! с публиката
Така видя Сиатъл Браян Кълбъртсън в началото на турнето си.
Сиатъл през погледа на Браян Кълбъртсън
Предстои издаването на концертен блу рей от няколкомесечното турне, втората спирка от което бе Сан Франциско.
Браян Кълбъртсън в Сан Франциско
В Funk! Браян Кълбъртсън е автор и съавтор заедно с Чанс Хауърд, Рей Паркър-младши и др. на 9 от 11-те песни (траковете са 14, защото има и три коментарни интерлюдии – „Слънце“ „Гладен съм“, „Следва продължение“). Другите две са кавъри на Марвин Гей (Got To Give It Up – хит с диско оттенък от 1977 г.) и на Робърт Паризи (най-прочутата му Play That Funky Music от 1976 г.). Записите са направени в неговото студио, като акцент е използването на класически модели синтезатори, както и на аналогови пултове и друга апаратура. Браян Кълбъртсън свири на пиано, тромбон, орган „Хамънд B3“, Fender Rhodes, клавинет, перкусии, кийборди, бас синтезатор, Jet Phaser бас педал, ударни и орган „Вурлицер“. Почитателите на Кълбъртсън станаха съпричастни на процеса на подготовка на албума чрез видеоблог от пет филмчета, които музикантът публикува на сайта си. Те подпомогнаха издаването на проекта и чрез кампания за обществено финансиране. Така преживяването Funk! с Браян Кълбъртсън е пълно. За малко да пропусна – и със сувенири, които предизвикват… Хммм… Повдигане на веждите.
Сувенирна кукла от Funk!
Как изглежда фънк животът на Браян Кълбъртсън? Договор със звукозаписна компания още докато е студент в университета DePaul, 28 сингъла под номер 1 в класацията на „Билборд“. Там присъства и в сътрудничества с Дейв Коз, Ерик Мариентал, Рик Браун, Норман Браун, Боб Джеймс, Стив Коул и много други. Носител е на ред престижни награди за смуут джаз в САЩ и Канада, включително на отличие на Националната асоциация за напредък на цветнокожите.
С Funk! сега Браян Кълбъртсън не търси успехи и признание, а споделя и вдъхва любов към живота.
Дата на издаване: 30 септември 2016 г. от BCM Entertainmet
Източници на всички снимки: сайта и фейсбук профила на Браян Кълбъртсън.
