Случващото се в живота прелива в песните от първия краткосвирещ албум на Джеймс Еманюъл – роден в Бенин и установил се в Единбург автор и вокалист. Time for Healing („Време за излекуване“) е озаглавил той продукцията, която излиза от големия световен лейбъл Decca (Animato Music). И точно с лечебната сила на музиката той насочва към идеята за претворяване на болката в по-добър живот, когато сме свързани в общността, със средата, със семейството. Така добавя своите усилия към градивната сила на джаза да отбелязва проблемите и да дава решения. Утвърждаването на ценностите започва от самия него. Джеймс Еманюъл избира необичайна форма да представя своите сингли чрез протичането на музиката през човека. Видеата, озаглавени „Думи от студиото“, го показват сам в апаратната, докато слуша пред пулта готовия запис, или в пустинята, докато се вози на задната седалка на автомобил. Текстът се изписва със субтитри, а музиката отпечатва посланията в съзнанието. С езика на тялото той изразява съгласие с изпятото и го допуска в себе си. Така се гледа отстрани и оставя лечебната сила на музиката да проникне в цялото му същество – както може и да сме забравили, че е начинът да я възприемаме.
Музиката формира Джеймс Емануел. В интервю за Sunday Post през август тази година той разказва, че баща му го е вземал в църковния хор, за да му е пред погледа. Но пеенето на госпъл го изпълва с любов. Когато губи родителя си на 16 години, продължава да пее като единствения начин да запази жива връзката с него. Много силно в него се е отпечатал детски спомен. Той е само на пет години, когато на улицата случайно чува песен на Марвин Гей. „Каква е тази бас линия?“ – удивен е той. И така обиква музиката извън госпъла. Установявайки се в Единбург, свикнал да изпява сърцето си под влиянието на баща си, който е проповедник, Джеймс Еманюъл пее в джаз клуба, в който работи като барман във вечерите на открита сцена. Изнася музиката си и в града – пее на улицата и печели нови и нови почитатели. Неговата последователност е възнаградена с договор с Decca – нещо, за което мнозина на негово място не биха и помечтали.
„Преди година не бих могъл да си представя това.“ – с тези думи Джеймс Емануел в началото на октомври обяви, че получава награда „Прожектор“ на Шотландските музикални награди и ще пее на церемонията по връчването им. „Идвайки в Шотландия, нямах план, никой не ме чакаше, а ме посрещнаха само с доброта. От баровете, които ми дадоха микрофон, до хората, които се спираха да ме слушат на улицата, Шотландия направи така, че да се чувствам у дома. Да бъда отличен в категорията за новоизгряла звезда на Шотландските музикални награди, е толкова специално, защото го чувствам като отражение на любовта и гостоприемството, които ми се предоставят от деня на пристигането ми.“ – споделя Джеймс Еманюъл. Единбург му дава криле – той вече е пял в „Роял Албърт хол“ на фестивала Proms на БиБиСи и изнася концерти из цяла Великобритания.
На Единбург той посвещава първата песен, която пише за краткосвирещия си албум, но първата издадена е адресирана към общността. Brothers and Sisters е обръщение към мъжете да бъдат уважителни към жените до тях, а към жените – да са чувствителни към мъжете, които се възприемат като носители на силата, но са всъщност крехки като всеки един човек. Така песента ни свързва без разлика от пола в близост, само чрез която можем да устоим на предизвикателствата в суровия живот. „Нека да се сплотим и да се изслушваме.“ – обобщава призива си с нея той. Достойнството е единственото правилно поведение в живота, в който не нараняваш другите, а си чувствителен и състрадателен към тях.
В една тиха нощ, в която аз бях родителят, грижещ се за дъщеря ни, в хола я държах в ръцете си, докато тя спокойно спи. Гледайки я, изпитах тревога. Започнах да си мисля за бъдещето – за деня, в който някой ще иска да има връзка с нея. Обзе ме страх – а ако той не е добър човек, ако я нарани или не я уважава? През съзнанието ми преминаха мислите, които преследват всеки баща, който иска да се погрижи за детето си – инстинкт за отмъщение, гняв, безпомощност. Някои от тях дори ме изплашиха. По-късно говорих с моя близък прятел Рос – той също е баща. Изненадах се, че той е имал същите мисли. Затова решихме да пресъздадем страха, любовта и чувството за отговорност в нещо конструктивно. Така се роди Brothers and Sisters. Това е песен за бъдещето – послание към младия мъж, който един ден ще срещне моята дъщеря – отнасяй се добре с нея. Отнасяй се към всички жени добре. Всеки, когото срещнеш по пътя си, има своята история, често в нея има болка, и всеки има силата да разруши или да изгради някого с поведението си. Тази песен се превърна в размисъл за това какви мъже искаме да бъдем, как искаме да оформим света. Дълбоко съм развълнуван от отзвука до момента. Благодаря, че слушате!
Вторият сингъл „Нищо друго освен любовта“ е адресиран към новия му дом, в който той се чувства добре дошъл. Към Единбург изпитва принадлежност, тъй като в него е намерил гласа си и себе си, в неговата среда е развил потенциала си. „Това е обяснение в любов към града, който ме посрещна с отворени обятия, в който срещнах някои от най-прекрасните хора на света и те се превърнаха в мое семейство.“ – признателен е Джеймс Еманюъл. След смъртта на баща си той напуска Нигерия, мести се в Индия, след това – в Южна Африка и в Лондон, търсейки начин да се грижи за семейството, на което е станал глава. Още със слизането си на автогарата в Единбург през 2012 г. разбира, че това е неговият град. Няма връзки, няма планове и първата работа, която му попада, е като барман в Jazz Bar. Песента си Nothing But Love описва като „историята на едно момче от Нигерия, което пристига с мечта и открива дом.“ За Джеймс Еманюъл животът не е в розово. Той споделя как когато е бил обезсърчен от някои, запазва вярата в себе си и получава подкрепа колективно от общността. Чуваме песен на щастлив човек. Първият си сингъл Джеймс Еманюъл издава през 2023 г. и за него заглавието казва всичко – Lonesome Man („Самотен човек“). Песента описва студен свят, в който уморен от това да крие болката си човек може да се спаси единствено като се затвори в себе си. Но ето че през 2025 г. Джеймс Еманюъл живее нов живот – свързан със света, чувстващ любовта, лекуващ болката.
Този град създаде повече от мечта. Той създаде семейство. Единбург за мен винаги ще е символ на любовта, на общността, на това какъв може да бъде един град. Нося го в мен с всяка изпята нота.
Третата песен, която Джеймс Емануел издава като сингъл, ни доближава до заглавието на албума – Healing. Той я споделя в такава откровеност, че дори е в ръкописен вид. „Когато малкият ти брат ти се обади посред нощ в криза и ти се чувстваш абсолютно безпомощен, защото си далеч от него... Така започна песента. Брат ми Джон бе на шест години, когато баща ни почина и винаги съм чувствал нуждата да го закрилям като мое собствено дете. Тази нощ го слушах, карах го да говори, напомнях му, че до нас винаги стои надеждата и радостта е на другия край на болката. Молех се да намери изцелението – на съзнанието, тялото и душата. Песента ме пренася в църквата. Това е „Време за излекуване“. Моля се светът да се излекува от войните, от насилието, от борбите, които водим. Ако вие или някой, когото обичате, е трябвало да се справи с проблеми с менталното здраве, ще разберете тази песен. Излекуването чувствам като издигането на птицата феникс.“ – разказва в социалните мрежи Джеймс Емануел седмица преди премиерата.
След издаването ѝ той обобщи: „Вашето внимание към моите песни ми припомня за силата на музиката и за това как можем да променим живота си в кулминацията на тези малки моменти, в които решаваме да вярваме в себе си.“
Тази песен е начин да кажа – виждам те. Тя е ръката на рамото, която понякога думите не могат да предложат, напомняне, че не си сам. Животът не е за това да знаеш всяка стъпка – той е в това да се довериш на пътешествието. Тя е призив да намерим спокойствие в настоящето, да разберем, че не трябва да търсим яснота – понякога тя е вече вътре в нас, остава само да я видим. Песента съдържа в себе си универсална истина: не трябва да преминаваш през бурята сам.
Всеки детайл от песента е важен за Джеймс Емануел. Той има щастието да разполага с нужното, за да реализира най-пълноценно идеите си. Всички партии са записани на живо. Ако в първия сингъл има беквокалисти в ритъмендблус стилистика, в третия те звучат като госпъл хор в присъствието на Хамънд орган, а във втория – трио с бас китара, подсилено от още две китари и допълнителни перкусии – глокеншпил, две цигулки, виола, виолончело, две валдхорни. Записите прави далеч от дома във всяко едно значение на думата за него – и от Нигерия, и от Шотландия. По албума той работи в родината на ритъмендблуса САЩ, като му е осигурено студио във възможно най-автентична обстановка в Калифорния. Времената са отново на изпитания, тогава бушуват големите пожари, а в работата в студиото хората намират спасение. Така Джеймс Еманюъл поглежда себе си и живота отстрани, откъснат от всичко близко. „Работейки по албума, осъзнах, че в мен има голяма празнота – никога не бях истински скърбил за баща си.“ – казва младият музикант, който не е имал време да тъгува за загубата на родителя, защото е трябвало да се спаси и да се погрижи за другите до себе си.
Остава да чуем още една песен от краткосвирещия албум – A Little Rain.
