Интимна и мечтателна музика ни поднася в новия си изключително силен албум френският китарист Бирели Лагрен. Solo Suites наистина разкрива интелекта на твореца. Това е пътешествие в неговия личен свят, но и полет към красотата на китарното изкуство, на което Лагрен е посветен от дете. Той успява винаги да ни опияни с огромната си любов към китарата и изкуството на импровизацията.
В първия си солов албум музикантът, родом от селце в Елзас, ни разказва истории и спомени. Така се нарича първата пиеса – Memories. Тя ни отвежда към 1966 г., когато той е четиригодишно момче и живее в селце, обитавано от роми. Ден и нощ със своята китара малкият Бирели импровизира. Той е можел да прави това още тогава и никога не се е уморявал. Музиката до такава степен е проникнала в живота и детството му, че той е сънувал акорди, мелодии, хармонии, които после претворява в реалността. Целият албум звучи като завръщане към детството. Но това завръщане е минало през множество записи, незаписана музика, изсвирена по контцерти, сътрудничества с артисти от най-висока класа. Solo Suites разкрива дълбоки музикални натрупвания и опитности.
Безспорно новият албум на Бирели Лагрен е един от най-очакваните на годината. Той включва 16 пиеси, интерпретирани с овладяна страст, с много фантазия и виртуозна лекота, присъща на големите таланти, какъвто е той. За цялостната концепция на музиката вече има много и все поетични ревюта, анализи, статии. Катрин Карет откроява „трогателната лекота на Бирели Лагрен, с която той разхожда сърцето си, а и нашите сърца, между енергия и носталгия, между сън и поезия“.
Подходът му да свири на китара в този албум е съотнесен към средновековен, вече забравен поетичен жанр, наречен „фатразия“. Той е бил познат през XV в. във Франция и се изразява в това да се оставиш да те води инициативата на звука на думите като използваш повтарящи се срички. При Бирели Лагрен това са музикални фрази, които изграждат спирали от хармонии и мелодически структури, които той с лекота разработва, повтаряйки кратки детайли от предходното, но завихряйки го към други разрешения. Неговите солови сюити са наречени именно заради това фатразии.
Някои от композиците в Solo Suites са добре познати. Тук, например, е пиесата Nature Boy, чиятио красота е привлекателна за множество творци. В албума е включена и неочаквана и различна версия на Caravan, в която Лагрен използва както струните, така и дървеното тяло на китарата си, за да създаде ритъм. Една от изненадите в този изключителен албум, в който се срещат джаз мануш, блус, носталгия и скромност в едно, е гласът на дъщеря му Зои. Тя пее в дует с китарата на баща си Angel for Montgomery.
