Песни, които са в гените ни от тяхното десетилетно присъствие около нас. Музика, която одухотворява. Текстове, които възвисяват. Забележителни песни на Йосиф Цанков са с класицизма, лекотата и дълбочината на боса новата в албума „Приказка“ на инициирания от Вили Стоянов проект Just Bossa. Така той отваря поредна глава от срещите със своя знаменит прародител, когото никога не е срещал в живота, но когото все повече опознава чрез представянето на музиката му. Главни действащи лица са Вили Стоянов – тромбон, Петър Терзиев и Йосифа Стоянова – вокали, Димитър Благоев – китара, Даниеле Феббо – бас. Гости в албума са Венци Благоев – тромпет, Милен Кукошаров – пиано, Атанас Попов – перкусии. Всички те са събрани в благородството на музиката на Йосиф Цанков. През тази година честваме 110 години от рождението на Патриарха на популярната песен и 50 години от раздялата с него. Със своята голяма значимост, проектът е подкрепен по Столична програма „Култура“, а концертът за премиерата на албума на 3 юни в кино „Кабана“ е включен в инициативата по честването на 110 год. от рождението на Йосиф Цанков и е вписан в Националния културен календар на Министерство на културата.
Преди Just Bossa Вили Стоянов издаде инструментални версии на шлагери на Йосиф Цанков в „Онзи вятър от първата среща“, а след това направи и подари на Националната музикална академия аранжименти за четири тромбона на негови творби. Междувременно се случва низ от закономерни случайности. Той се запознава на „Джаз под звездите на Деветашкото плато“ с Петър Терзиев и двамата решават да направят проект с боса нова музика, която Вили отдавна иска да свири, а Пепи добре познава. Идеята за Just Bossa вече се е появила. Младият вокалист особено много харесва един от хитовете на Йосиф Цанков – „Когато луната изплува“, толкова любима в изпълнението на Мими Николова, и предлага да я включат в репертоара. Тя звучи за първи път в новата си версия по време на концерт в малкото дворче на заведение. Just Bossa вече изцяло се насочва към музиката на Йосиф Цанков. И затова Вили е толкова благодарен на Фортуна, че ги е събрала. „Пепи е магичен. Това, което прави, начинът, по който го прави, ме накара да му позволя да пее песните на дядо ми без да се притеснявам, че нещо ще звучи преднамерено. Искам да има отношение към текста, към българския език и към тази музика най-вече.“ – каза той в студиото ни.
Петър Терзиев се вгражда в песните, за да почувстваме тяхната магичност и да разберем из основи посланията им. Той е отговорен в отношението си към тях – внимателно ги изслушва, анализира текстовете и намира пътя към своята интерпретация. „Към текстовете подходих с много сърце. Първо разшифровах историите, които са разказани. Те са много близки до нас, разказват за случки, които на всички биха ни се сторили познати – за раздялата с илюзиите, за счупването на отношенията, за това как се опитваме да компенсираме, да се върнем към миналото за по-добри спомени. Така се опитахме да изведем драматургията на всяка една от песните.“ – разказа вокалистът при представянето на музиката в ефира ни.
С огромно уважение към значимостта на проекта се отнасят и другите двама основни музиканти – Димитър Благоев и Даниеле Феббо. „Като представител на младото поколение забелязвам, че тази музика е позабравена. Приех с изключително радушно отношение факта, че Вили предложи да се свири музиката на дядо му под друга форма освен тази, в която е станала известна. Следя неговите разнообразни проекти и превъплъщавайки епохата Йосиф Цанков в различни стилове, съм много щастлив, че тези песни сега са в стилистиката на боса новата, която на друг континент по същото време е била известна по същия начин.“ – посочва той. За Даниеле Феббо това е поредно приключение с музиката на „деди Йожи“ – така се изрази той, толкова близък го чувства сега, толкова много той е част от израстването му. „Самият тип свирене изисква други неща, които досега не бях срещал. Беше ми много интересно да се включа. За мен е предизвикателство и изключително удоволствие.“ – коментира басистът, споделяйки за сълзи в очите, когато чува за първи път в оригиналното изпълнение песента „Под жълтите листа на старата липа“.
Вълнението в очите на публиката говори на Вили Стоянов за смисъла на начинанието: „Видях сред публиката очи, изпълнени със сълзи от щастие и отдавна потисната тъга. Тази музика уцелва точно там, където трябва.“ Боса новата той описва като музика без излишна амбиция: „Всичко е леко удоволствие, примесено с привидна нега, но вътре бушуват много красиви емоции. За да можеш да я пресъздадеш, трябва да имаш фина чувствителност и емоционален интелект.“ Точно това той открива в музикантите, с които работи: „Мисля, че накрая картината е много красива.“ – споделя Вили Стоянов.
С тези песни, претворени в звученето на боса новата, Петър Терзиев опознава нови пространства в музиката: „Опитахме се в тази уж еднообразна стилистика на всички песни да вкараме разнообразни емоции. Това бе най-ценното за мен като музикален опит – да направим така, че в една сравнително подобна музикална форма и в сравнително близки темпа, различните теми и послания на песните да изпъкнат по различен начин.“ Той открива и повече за живота – за отношенията между двама души, за отношението на човека към настоящето и миналото: „Мисля, че тези текстове са ценни, защото са близки до съзнанието ни. Затова си заслужава да бъдат чути и да ги поднесем възможно най-разбираемо като послания.“
Новите версии на тези класики са уважителни към първообразите. Песните в албума „Приказка“ нямат желание да изместят оригиналите или да се заявят като техни съвременници, а да продължат живота им с респект към тях и към епохата, в която са се появили. Първообразите са закодирали дълбоко в нас любовта, нежността и романтиката. Когато слушаме песните от албума на Just Bossa, тези чувства се събуждат по красив начин. „Колкото повече откриеш в себе си есенцията на това, което конкретно всяка песен носи, толкова повече ще те накара да я изпееш.“ – знае Вили Стоянов. И продължава: „Дали ще е под душа, дали ще е когато ставаш или си лягаш, когато си с приятели или когато си в колата… Това е начинът, по който участваме в това да даваме живот на музиката и на емоцията, вложена в нея.“ Той подчертава, че основната идея на цялата инициатива „Срещи с деди Йожи“ е да намираме начин да изсвирваме и съпреживяваме тази музика, защото тя така живее. Даниеле Феббо добавя своята категоричност: „Това е такава музика, че ако и следващите поколения продължат да я поддържат, тя никога няма да излезе извън реалностите на живота, защото говори за емоции, които абсолютно всеки човек в различните етапи от живота си изпитва. Това няма да се промени по никакъв начин.“
И ето, идва моментът за нова среща с тези непреходни класики – „Твоята китара“, „Облаци бездомни“, „Интимна песен“, „Страстно обичам жените“ са сред тях, модерни и тогава, и сега. Това се отразява в разбирането на Петър Терзиев: „За моето поколение тази музика се свързва с конкретен вид аранжименти. Фактът, че ги поднасяме в съвсем друга естетика – по-аскетична и изчистена, би ги направила по-достъпни за хора, които имат негативно отношение към естрадното пеене.“ За Димитър Благоев продължението на песните в съвремието ни е въпрос на отговорност: „Ние живеем във време, което малко или много е променило виждането си за идеалите спрямо времето, в което са създадени тези песни. Но любовта си остава любов. Както ние имаме нужда да се обърнем към ценностите на хората, които са писали и слушали тази музика тогава, така и тази музика има нужда да бъде пресъздадена от нас за носещите нашата естетика, и да я доближим до съвремието.“
Любовта е откриване, събиране, взаимност и съпреживяване. Спокойствие, съзерцание и радост. Това чуваме в песните от албума „Приказка“. В тях музикантите постигат най-голяма нежност. „Това стана възможно от събирането на точно тези хора и от подхода ни към музиката – да гледаме на нея свободно. Експонирахме абсолютната нежност и култа към любовта по най-ефирния начин.“ – описва постигнатото Вили Стоянов. Димитър Благоев отбелязва, че през годините всеки е откривал значение за себе си в песните на Йосиф Цанков: „Няма нещо, което да те оставя равнодушен, слушайки тази музика. Макар понякога да те води към лека тъга, в нея има оптимизъм.“ Изхождайки от разполагането на текста в музиката, Петър Терзиев намира възможността да продължаваме напред в разнопосочни като знак емоции: „Боса новата е доста еднообразна, но в тези нюанси между тъгата и щастието, между меланхолията за миналото и оптимизма за настоящето, се опитах да търся нюансите на вокалните партии. Макар да са близки темпата на песните, в тях има вътрешен живот, който води към посланията на всяка една. Колективната работа бе много важна част от това албумът да е много личен за всички ни.“ Даниеле Феббо потвърждава: „Бях изумен в първия момент, когато слушах оригиналните версии на песните. Точно това съчетание на общи усилия ни доведе до нещо толкова нежно и красиво.“
Наследството е живо, защото продължаваме неговата следа. В албума „Приказка“ за първи път пее дъщерята на Вили Стоянов – Йосифа Стоянова. Тя учи цигулка в Националното музикално училище, но след това променя специализацията си. Досега тя винаги е отклонявала поканите на баща си да са заедно в музиката. Но сега приема и дори към първоначално заложения заглавен дует се добавят още три изпълнения. „Изключително развълнувана съм. Мога да бъда само благодарна за това, че баща ми ми даде тази възможност. Той казва, че музиката е език, който всички владеем и който ни свързва по всякакви начини. Това направи работата ми с тати още по-лесна и успя да ме свърже с деди Йожи.“ – разказа Йосифа Стоянова в студиото ни.
Така от първоначалната идея включването й да е само „подправка“ на музиката, се стига до нейното по-активно участие в Just Bossa. „Всички музиканти много харесаха пеенето й. Дадохме си сметка, че проектът може да бъде развит. И отново с доверието, желанието и любовта на всички от групата решихме бързо да реагираме и върху записаните инструментали на три песни да сложим гласа на Йожи. Защото той е наистина магичен! Тя е само на 15 год., но ще чуете с колко емоции е наситен гласът й и колко е нежна интерпретацията й.“ – развълнуван разказва Вили Стоянов.
Трите песни, които са бонус тракове към лимитирано издание на албума, са „Под жълтите листа на старата липа“, „Когато луната изплува“ и „Облаци бездомни“. В музиката на Йосиф Цанков неговата правнучка цени това, че красотата и нежността са в малките детайли. В такъв детайл е ключът към успеха й: „В началото бях доста притеснена, но се опитах да превърна притеснението във вълнение. Изключително щастлива бях, когато се отпуснах в студиото. Бе много лесно, защото съм с баща си за музиката на прадядо ми.“ – споделя Йосифа Стоянова.
Отраснала с разкази за живота и творчеството на деди Йожи, в музиката тя обича всичко: „Музиката винаги ми е идвала като нещо естествено. Тя за мен е всичко, съпътства всяко мое емоционално състояние. Каквото и да се опитвам да правя, всичко ме връща към музиката. И смятам, че това е нещото, което искам да правя занапред.“ Мечтата й за музиката е толкова силна, че не обръща внимание на обезкуражаващи думи, които чува. „Този албум го доказва. Затваряш очите си и гледаш да предадеш най-чистите и искрени чувства, които имаш, без да се опитваш по какъвто и да е начин да го правиш нещо, което не е. В този албум всичко идва от душата на всички и със сигурност – от моята.“ – казва Йосифа Стоянова, вече в началото на професионалния си път в музиката, записала тези красиви песни с мисълта за прадядо си и за семейството си.
В края на разговора ни Вили Стоянов се обърна към своя син Макс с думите, че смята да го въвлече в другия си голям проект – Brazz ViliDJ. И пътят продължава.
Албумът е записан на живо в Audioslot, а перфектният звук е на Алекс Нушев. Администратор на проекта е Марина Василева.
