В едно свое интервю тенорсаксофонистът и композитор Джери Бергонци заявява: „Страшно много обичам джазовите стандарти. Просто обожавам мелодиите на тези пиеси“. Само че това не му пречи в интерпретациите на джазовите стандарти да променя радикално темпото, хармоническата структура и други важни елементи. Причината, според мен, е очевидна: Джери Бергонци отхвърля категорично стереотипите и не робува на клишета. Или накратко: Джери Бергонци търси изява на собствената си индивидуалност и талант – нещо много характерно за джазовите музиканти, зачитайки при това, историческото значение на джазовите стандарти. Дори заглавието на новият албум на Бергонци, който ще бъде представен премиерно тази вечер в предаването All-Time Jazz Masters, предполага интерпретации. Nearly Blue! Всеки би могъл да намери по нещо за себе си, превеждайки заглавието.
В едно свое интервю Джери Бергонци споменава, че е „дехармонизирал“ популярната пиеса Laura (най-известното изпълнение е на Франк Синатра от 1957 г.). Разбира се той се шегува, но – както се казва – във всяка шега има малко истина.
Новият албум на Джери Бергонци включва седем джазови стандарта и три собствени композиции. Форматът е трио: Джери Бергонци – тенорсаксофон, Ренато Чико – орган (Hammond B3) и италианският барабанист Адриано Микелути. Солата основно са от Джери Бергонци и от органиста Ренато Чико, а Микелути осигурява ритмичната основа. Разбира се има и изключения, например в известната тема Nice Work if You Can Get It барабанистът Адриано Микелути „разговаря“, т.е. – разменя сола, със своите партньори.
Джери Бергонци е известен преподавател и теоретик на джаза. В момента той преподава в New England Conservatory of Music в Бостън. Освен това, не са много джазмените, които се осмеляват да теоретизират на тема „Импровизация“. Бергонци е един от тях. Той е автор на многотомния труд Inside Improvisation, богато илюстриран с много музикални и видео примери.
