Лили Илиева и Антони Дончев импровизират върху десет класически джаз балади в първи съвместен албум, който запечатва химията между двамата артисти и емоциите от много срещи на живо с публиката. „Мисля, че основната дума, с която можем да охарактеризираме албума, е доверие. С Лили си имаме доверие. Това ни дава свободата най-истински да извадим това, което е вътре в нас. Когато човек общува на такова ниво, нещата стават истински.“ – описа своето усещане за албума Never Let Me Go маестро Антони Дончев. Те са толкова близки чрез музиката, че Лили Илиева със смях отбелязва – при интервюта дори завършват изреченията си един-друг, защото мислят по еднакъв начин.
Двамата започват да работят заедно веднага при завръщането на Лили в България, след като завършва консерваторията в Грьонинген. „Изцяло дължа на Антони факта, че свирим заедно. Когато се върнах в България през 2014 г., той ме потърси, за да участвам в един от проектите му с Бигбенда на БНР. Често след това гостувах като солист. Работата ни започна съвсем непретенциозно. Тя винаги е била насочена в импровизационна посока.“ – разказа Лили Илиева. Импровизацията възниква там, където има свобода. „В момента, в който чух Лили, в следващия миг поисках да направим нещо заедно. И то се случи толкова естествено, че няма как да бъде по друг начин. Има музиканти, с които човек се чувства много свободен. Лили за мен е един от тях. И е огромно удоволствие всеки път да свиря с нея.“ – добавя маестро Антони Дончев.
В своята взаимност те постигат дълбочина в общуването със слушателите. Десет забележителни джаз балади са в репертоара на албума. Известни и обичани, много популярни и често слушани в различни изпълнения, песните са в състояние да откроят личния подход на музикантите, което ни позволява още повече да ги опознаем и да се сближим с тях. Лили Илиева поставя акцента върху лириката: „Винаги съм подбирала пиеси, които резонират много дълбоко в мен. Аз съм огромен почитател на текстовете. Повечето стандарти имат много красиви текстове. За мен е изключително важно първо да разкажеш историята, а музиката я допълва. Всяка пиеса носи различна история, но една с друга се допълват, включително по начина, по който са подредени в албума. Аз се чувствам привързана към тях. Пея ги от много години, но с напредването на годините те не просто не ми омръзват, а повече и повече оживяват.“
Маестро Антони Дончев преоткрива тези вечни песни през своята чувствителност. „Много скъпоценно ми бе да открия отново тези толкова изпълнявани пиеси. Това си е мой начин на работа, иначе не ми е много интересно само да интерпретирам музиката. Аз се опитвам да я намеря, да я открия. Това също ми дава огромна свобода. Опитвам се да видя нещата през себе си.“ Албумът е изграден не на основата на интерпретацията, а на импровизацията. Както отбелязва маестро Дончев, дори музиканти, чувайки интродукциите на песните, няма са се досетят кой стандарт слушат. Импровизацията предполага нови и нови открития чрез чистотата на личното преживяване, по думите на Лили: „Решихме да изучим тази страна на баладата – как да бъде предадена с различни нюанси, да не е скучно, да пренесе слушателя на нови места. Стремежът ни е бил изцяло да се носим по течението, да се слушаме един друг, както правим на живо. Импровизацията е едно от водещите неща при нас. Всичко записано е много спонтанно, няма аранжименти, всичко се случва в момента и е много искрено и истинско според мен.“
Джаз стандартите задължават, но освобождават до такава степен, че стигаш до най-висока степен на отговорност в подхода си към тях, до най-висшето във владеенето на музикалното изкуство, до същината на любовта си към музиката. „Нищо не трябва да бъде правено самоцелно. Ако нещата не се случват по най-естествения начин, да ти дойдат отвътре, тогава те не са истински. Рано или късно хората го усещат. Тези стандарти ме занимават единствено, когато минат през мен без да се насилвам да го правя.“ – отбелязва маестро Антони Дончев. „Те са много свирени, но цялата емоция, която носят и това, което струи от тях, няма как да спре да бъде интересно. Темата за любовта винаги е актуална, страданието, проблеми, ситуациите в живота на човек. Цялата палитра на един човешки живот е събрана в тях – с хубавите и лошите моменти. И това е една основна причина те да бъдат вечни.“ – завършва Лили Илиева.
Така музиката в Never Let Me Go ни напомня колко е хубаво да присъстваме в момента, да чувстваме, да съпреживеем. Този албум казва колко е хубаво, когато сме заедно. Както винаги сме били и завинаги ще бъдем.
Дата на издаване: 14.04.2021 г.
