Дискографията на Брад Мелдау наброява няколко заглавия, записани в дуо – тук са сътрудничества с китариста Пат Матини, пианиста Кевин Хейс, оперните прими Рене Флеминг и Ан Софи фон Отър, барабаниста Марк Джулиана, а съвместният компактдиск на Мелдау със саксофониста Джошуа Редман Nearness, който беше издаден миналата година, има голям шанс в неделя да спечели „Грами“ в категорията за най-добър инструментален джаз албум.
Мелдау продължава своите творчески търсения, като този път записва дуетен проект с виртуоза на мандолината Крис Тили, който е и певец. Chris Thile & Brad Mehldau беше издаден преди дни и дълго ще отеква у мен с поетичността и изяществото си. Музиката в компактдиска е духовно преживяване, което въздейства не само на емоционално ниво, но и провокира някои мисли. Очакванията, които проектираме върху другите, и етикетите, които с лекота поставяме, често са плод на личните ни ограничения и нямат много общо с истинското изкуство, което не познава преградите, смело изненадва и има силата да променя възприятията ни, да пренарежда представите ни за света и в частност за музиката.
В редица текстове, посветени на албума, се споменава колко необичайни партньори на пръв поглед са Крис Тили и Брад Мелдау, колко неочаквана е срещата на крехката мандолина със солидното пиано. Всъщност двамата музиканти имат много общи неща помежду си, което полага стабилната основа на това сътрудничество. И двамата са виртуози, любопитни, смели, освободени и отворени към това да чуят какво има да сподели другият. И двамата обичат музикалното разнообразие. Интересно е, че и двамата са свирили произведения на Бах. В репертоара на Мелдау звучат още композиции на „Бийтълс“, Джон Колтрейн, „Нирвана“, Брамс... През годините Тили е работил с имена като челиста Йо Йо Ма и басиста Едгар Майър. Крис Тили е почитател на Брад Мелдау, а пианистът се впечатлява от своя колега по време на концерт на блуграс групата му Punch Brothers, където открива, че Тили обединява в себе си четирима души ведно: бендлидер, певец, виртуозен инструменталист и вдъхновяващ импровизатор.
Официално първият съвместен концерт на Крис Тили и Брад Мелдау е през 2011 г. Две години по-късно те са на кратко турне, а през декември 2015 г. изнасят два концерта в препълнената зала на Bowery Ballroom в Манхатън. Съвсем логично следва звукозаписната сесия в студиото. Работният процес продължава 3 дни, в които двамата музиканти са неотлъчно заедно, взимат общи решения, правят промени, където смятат за необходимо, и през цялото време се забавляват. Тази лекота се усеща в целия албум – това са изпълнения, които вече са били готови да поемат своя път към слушателите.
Материалът в Chris Thile & Brad Mehldau обединява оригинални композиции на двамата музиканти и няколко кавърверсии. В една от своите песни (Noise Machine) Тили откровено и не без чувство за хумор споделя за ролята си на баща и не пропуска да благодари на съпругата си, която се грижи за техния син, докато музикантът пътува. Сред кавърверсиите са композиции на Джони Мичъл (Marcie), Елиът Смит (Independence Day), Боб Дилън (Don’t Think Twice, It’s All Right) и др. Финал на албума поставя традиционната ирландска тема от 17 век Tabhair dom do Lámh (Give Me Your Hand).
Chris Thile & Brad Mehldau е красив, меланхоличен албум, поднесен деликатно, но със силно въздействие. Той е като еталон за човешките взаимоотношения. Диалогът между двамата музиканти е наситен, смислен и дълбок. Те създават взаимен комфорт, в който оставят пространство и въздух за другия, прегръщат идеите си и взаимно се подкрепят. Впечатляващ е балансът, който са постигнали между инструментите си, които Тили определя като лъв (пианото) и кълвач (мандолината). Брад Мелдау има огромна заслуга за постигането на този баланс, тъй като умее да слуша внимателно. Благодарение на това и изключителната си сензитивност не заглушава мандолината. В случая е неуместно да разглеждаме инструментите като малки и големи, а като цели вселени от звуци и именно на това богатство се наслаждаваме в проекта. Всъщност Крис Тили и Брад Мелдау отиват отвъд инструментите си, отвъд познатото, за което те са открили своя начин на изразяване, а за нас остава търсенето на подходящите думи, за да опишем преживяното.
Дата на издаване: 27 януари 2017 г. от Nonesuch Records
