На 12 юни се появи най-новата продукция на любимата за мнозина джаз певица и пианистка Нора Джоунс. Той е реализиран от Blue Note и се нарича Pick Me Up Off The Floor. В него тя за пореден път ни разкрива дълбините на топлия си и хипнотичен глас, който сякаш прошепва историите, за които пее.
Всъщност, Нора Джоунс споделя, че не е имала намерение да записва друг албум след успешното си турне от 2016 година с Day Breaks. Тя признава, че точно тогава се оказала насред важно и осмислящо я откритие - тя се завръща към джаза, базиран на пианото като основен инструмент, което до голяма степен я откъсва от добре познатия и доста износен за нея цикъл да реализира албум след албум. Точно в този период Нора прави поредица от студийни кратки сесии с непрекъснато променящи се музиканти. Тези колоритни колаборации я отвеждат често до непознати музикални територии и срещи с гледните точки на нови и различни артисти. Но колкото и да не ѝ се искало да издаде нов албум, това съвсем естествено й се наложило и някак си узряло, тъй като натрупала немалък песенен материал. Всъщност, тя колекционирала множество песни в продължение на две години. После започнала да слуша суровите версии по време на ежедневните си разходки с кучето. Постепенно се влюбила в тях и те така се врязали в мислите ѝ, че полека се превърнали в нещо плътно и компактно. По нейните думи помежду им се създали вътрешни, сюрреалистични връзки и я накарали да осъзнае, че заради тях се чувства в нещо като трескав сън, който се случва някъде между Бог, дявола, сърцето, планетата и нея самата.
Така се стига до Pick Me Up Off The Floor. Името му означава нещо като „вдигни ме от пода“, а за нея това носи повече символичен смисъл. Това е молба някой да те вдигне обратно на крака. Тя обяснява смисъла на заглавието не само в личен и екзистенциален контекст, но и в чисто социално-политически, тъй като смята, че точно в този момент обществото също има нужда някой да го изправи. Песните в новата ѝ продукция са свързани идейно и естетически като границите между стиловете се размиват и типично за Джоунс чуваме ведно блус, соул, джаз и кънтри. Но точно както звуковият колорит е плътен и компактен, така и песните изразяват своите преплетени едно в друго послания: от личната до политическата болка, от молбата да те изправят до изявлението, че си жив. Основната за албума песен е I’m Alive, създадена в Чикаго, съвместно с Джеф и Спенсър Туиди.
Ето какво споделя още Нора Джоунс във връзка с новите си записи - „Да живея в тази страна, в този свят през последните няколко години ме изпълва с това основно чувство: „Повдигни ме, нека се измъкнем от тази каша и да се опитаме да измислим нещо.“ Точно това означава чувството на човешкия копнеж за връзка.
Може би и заради това албумът ѝ звучи доста лично и, разбира се, професионално, което тук е подчертано от изумителното присъствие на барабаниста Браян Блейд, с когото тя работи и по време на първоначалните сесии. А сред другите музиканти, които допринасят за тази магнетична музика, са още Нейт Смит, Джон Патитучи, Дейв Гай и др. В тяхната компания, а и изобщо през последните години, Нора Джоунс споделя, че се чувства по-креативно отвсякога и че радикално е преосмислила начина, по който прави музика. И това си личи.
Дата на издаване: 12 юни 2020 г. от Blue Note Records
