Честно казано, зарадвах се, когато научих, че пианистът Кени Барън и неговото трио са записали нов албум. Винаги съм смятал, че не трябва да познаваш цялата дискография на един джазов музикант, за да го харесваш. Срещал съм огромни дискографии, които излъчват посредственост. И обратно – понякога един артист влиза в съзнанието, в случая – моето, буквално с няколко такта. Струва ми се, че „случаят“ Кени Барън е точно такъв. Импровизациите му в музикалното завещание на тенорсаксофониста Стен Гец – баладата First Song (Café Montmartre, Копенхаген, 1987 г.), без съмнение го поставят в Залата на славата на джаза. Триминутното изпълнение на Кени Барън не е виртуозно и в него няма нищо изключително – той не е от джазмените, които се опитват да привлекат вниманието чрез демонстрации или евтини ефекти, при това, в случая той не е главното действащо лице. В импровизациите на Кени Барън обаче има разбиране… Разбиране и съпричастност към драмата на един човек, който усеща, че се разделя с живота.
Заглавието на новия албум на Кени Барън трио – Book of Intuition, напомня естетическо заклинание, пристрастно към спонтанното вдъхновение, както и към неочакваните ходове, възникващи в резултат на общуването. Музиката в Book of Intuition създава усещане за тихата увереност на хора, които нямат какво повече да доказват. А хората са японският басист Кийоши Китагава и барабанистът Джонатан Блейк. И двамата – дългогодишни партньори на Кени Барън.
Албумът включва стари и нови композиции от Барън, две сравнително неизвестни теми от Телониъс Монк, а финалът е от покойния басист Чарли Хейдън, с когото Барън е бил свързан лично и професионално. Book of Intuition започва с Magic Dance – композиция от Барън, която съчетава импровизации с ритъма на бразилската самба. Мелодията Bud Like, посветена на пианиста Бъд Пауъл, напомня, че донякъде джазът е въпрос на наследство. Брилянтният солист в тази пиеса е барабанистът Джонатан Блейк. Cook’s Bay е вдъхновена от едно пътешествие из Тихия океан и също е посветена на пианист – съвременикът на Кени Барън Ахмад Джамал. Двете композиции от Телониъс Монк – Shuffle Boil и Light Blue, напомнят за времето, когато Кени Барън е ръководел групата Sphere, а в нея са свирили двама от най-известните партньори на Монк – първият му тенорсаксофонист Чарли Рауз и барабанистът Бен Райли. Dreams е балада, обезсмъртена от тенорсаксофонистите Джеймс Мууди и Стен Гец, която илюстрира една по-деликатна страна от творчеството на Кени Барън.
Албумът завършва с Nightfall в памет на покойния басист Чарли Хейдън, с когото през 1996 г. Барън записва Night and the City. Nightfall не предлага сензации, а изразява по-скоро рутината на ежедневието: въздържани емоции и елегантност, без обаче излишен патос. Това е запазената марка на онези които никога не си отварят устата, ако нямат какво да кажат!
Дата на издаване: 4 март 2016 г. от Impulse! (Verve)/Universal Music
