Новият албум на американския пианист, композитор и аранжор Били Чайлдс е вдъхновен от песните на една от най-интересните и нестандартни дами в американската музика – Лора Ниро. Нейното енигматично творчество е повлияло на артисти като Джони Мичъл, Синди Лоупър, Елтън Джон, Елвис Костело, Барбра Страйсенд и други, но напълно незаслужено е било пренебрегвано в джаз средите. Фолк рок музиката й е придружена от джаз импровизации и е с оттенъци на блус, госпъл и соул, а темите, които интерпретира в песните си, са свързани с това как живеем – тя пише за съдбата, съмненията, общуването и социалните връзки.
Отраснала със соул и рокендрол музиката, Лора Ниро развива творческото си чувство, слушайки записи на Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, и тяхното влияние се усеща в характерните акорди. Тези необичайни хрумвания тя за първи път изявява като уличен музикант, когато слуша свирещи на улицата или в метрото групи, в главата й зазвучава друга хармония и тя я изпява, изненадващо включвайки се в техните изпълнения.
За хубавата песен Лора Ниро казва, че просто се появява сама. „Когато пиша, понякога се случва така, че всичко идва на мястото си по съвсем естествен начин. Песента като че се спуска от Небето. Усещаш го. Това са песните, които чакам да се появят – песните, които се раждат сами в творческия процес. Към тях се отнасям с голяма отговорност, тях записвам”, разказва Лора Ниро в интервю през 1993 г. за списанието Performing Songwriter, в което отбелязва още, че за нея изкуството претворява божественото, защото те събира в едно цяло с вибрациите на Вселената. В интервюто тя не може да си спомни коя точно песен е нейната първа – дали Wedding Bell Blues или And When I Die, но и двете пише още като тийнейджър. В And When I Die пее: „Не ме е страх да умра/(…) ако в смъртта намираш покой/тогава нека бързо дойде тя./(…)Когато умра и мен ме няма/ще се роди дете/на този свят/и то ще продължи след мен./(…) Дай ми свобода!/Докато съм тук/от живота само искам/да съм без окови.” Тези свои младежки прозрения тя обяснява като колективната човешка мъдрост, която само децата с техните все още чисти съзнания чувстват и могат да изразят. Мъдрост, която тя изявява чрез музиката си, чрез всеотдайността в живота си и чрез посвещението си на просветителски каузи в подкрепа на правата на жените и добруването на животните.
Родена през 1947 г., Лора Ниро си отива от този свят ненавършила 50 години – през 1997 г. умира след борба с рака. Много от песните й са станали известни в изпълнението на други музиканти, като Барбра Страйсенд, Blood, Sweat & Tears и The 5th Dimension, нейна пиеса открива един от най-популярните албуми на Мейнард Фъргюсън – провокативно озаглавеният M.F. Horn (1970 г.), а най-продаваната й плоча е със запис на композицията Up on the Roof на Керъл Кинг и Джери Гофин (автори и на (You Make Me Feel Like) A Natural Woman). През 2012 г. Лора Ниро бе въведена в Залата на славата на рокендрола. Тя е почетена и в Залата на славата на американските автори на песни.
Лора Ниро
В новия си албум Map To The Treasure: Reimagining Laura Nyro носителят на „Грами” Били Чайлдс е оказал почит към музиката на талантливата певица, пианистка и композиторка, като е подбрал някои от нейните най-известни песни, преаранжирал ги е или както самият той се е изразил – измислил ги е отново. „Няма смисъл да правиш нови версии на стари песни, ако те не дадат на публиката възможността да чуе текстовете в нова музикална среда, за да открие в тях нови дълбочини”, казва продуцентът на албума Лари Клайн, също носител на наградата „Грами”. Точно както музиката на Лора Ниро съдържа в себе си вътрешни контрасти, така и двамата творци с полярна музикална естетика – Лари, самоопределящ се като минималист, а Били – като максималист, с този проект сбъдват мечтата си да работят заедно. И при избора на музиканти те се ръководят от принципа на контраста – възлагат на своите избраници текстове, които са възможно най-нехарактерни за тях. Общото между поканените за проекта артисти е тяхната яркост, постигната чрез музикална смелост. Вокалистките са Рене Флеминг, Есперанца Спалдинг, Даян Рийвз, Алисън Краус, Рики Лий Джоунс, Шон Колвин, Сюзън Тедеши, Лиса Фишър, Ледиси и Бека Стивънс, а инструменталистите: Уейн Шортър, Йо-Йо Ма, Крис Боти, Крис Потър, Джери Дъглас и Стив Уилсън.
Този забележителен парад от звезди е подплътен освен от техния безспорен талант, още и от виртуозното свирене на Били Чайлдс, а също така и от неговите забележителни аранжименти. Той е направил добър подбор на песните, някои от които – създадени от Лора Ниро през 60-те години на миналия век: And When I Die, Stoned Soul Picnic, Stoney End, Map To The Treasure и други. Били Чайлдс запалва обичта на Лари Клайн към тях и двамата създават албум, уловил есенцията на музиката на Лора Ниро, като са се фокусирали върху теми, като красотата, крехкостта, духа, любовта и нежността.
Map To The Treasure: Reimagining Laura Nyro е номиниран за „Грами” в категорията за най-добър вокален джаз албум, където е в конкуренция с I Wanna Be Evil: With Love to Eartha Kitt на Рене Мари, Live In NYC на Гретчен Парлато, Beautiful Life на Даян Рийвз и Paris Sessions на Тиърни Сътън.
Шон Колвин пее, а Били Чайлдс акомпанира на миниконцерт за представянето на албума в Музея на наградите „Грами”, 30 септември 2014 г. Снимка: Пол Джиунта
Били Чайлдс разказва, че с музиката на Лора Ниро го е запознала сестра му, когато той е бил на 11 години. Основното му впечатление – завлядяваща символика в текстовете и изграждане чрез музика на паралелна реалност. „В песните й има театрален елемент, който подсилва вътрешния им драматизъм”, казва Били Чайлдс. Затова и в построяването на посветения на нея албум е подходил като драматург. В Map To The Treasure: Reimagining Laura Nyro той е създал вътрешни и стилистични връзки между пиесите и точно заради това цялостното излъчване на продукцията не оставя впечатление за някаква обикновена компилация с песните на Лора Ниро – точно обратното. Били Чайлдс е заложил на изискан камерен звук, на интелигентни аранжименти в стил Винс Мендоса (той е правил оркестрациите за албума на Джони Мичъл Both Sides Now) и на своето пиано, което е водещата линия в целия албум, звучащ компактно и цветно.
Дата на издаване: 9 септември 2014 г. от Sony Masterworks
