Понякога електрониката, добавена към бигбендовия звук, служи на целите на експеримента. Друг път тя добавя нюанси, цветове и усещания върху акустичната канава. В случая с Cotatcha Orchestra на Иржи Котача и албума на групата Bigbandová elektronika, електроника и бигбенд са равноправни изразни средства в изграждането на структурата и на въздействието на музиката. „Концепцията бе да е перфектно балансирано използването на електрониката и акустичните инструменти. Доста често бигбендът е използван като съпровождащ инструмент към солистите или електрониката. Тук не е така. Това ми е доста интересно и ме удовлетворява в крайния резултат.“ – казва в интервю по Джаз ФМ тромбонистът Иван Мелин, член на състава.
Оркестърът звучи стабилно, изграден върху идеята за общност на умели музиканти и съмишленици. Той е създаден от Иржи Котача за неговия абсолвентски концерт в Музикалната академията в Бърно. Повечето членове са преподаватели или бивши студенти. Котача кани Мелин в оркестъра си, когато той е още първокурсник. Българският музикант завършва класически тромбон в Музикалното училище в Пловдив и след като още малко свири класика, се прехвърля към джаза заради нуждата от по-голяма свобода на изразяване. Той става ученик на Вили Стоянов, който го включва в Бигбенд „Браз асоциация“. „Това съвсем ме запали по джаза.“ – разказва младият музикант. И го окуражава да кандидатства в Чехия. Eдна година учи в Бърно, следващата се обучава в Холандия и при завръщането си в Чехия отново е в оркестъра на Иржи Котача. „Много е приятно да работиш с музиканти, които са на по-високо ниво. Когато започнах, бях студент, а в оркестъра имаше преподаватели от академията. Това бе много добра възможност да затвърдя своите умения в импровизацията и да контактувам с по-добри музиканти.“ – очертава жалони в развитието си Иван Мелин.
Cotatcha Orchestra, Снимка: Jonatan Jan
Bigbandová elektronika разказва истории, създава конкретни усещания. Музиката в албума ни води на сетивно пътешествие в свят на тайнства, вечност и съвремие ведно. Има ли още истинска любов и какво дава аромат на нейния физически израз (Gloryhole Waltz)? Има ли пределна възраст за радостта от живота (A Very Old Lady Driving A Ferrari)? А какво се случва, когато двама майстори се изправят един срещу друг – дали изкуството е на победата или на двубоя (Sen Sei)? Албумът оглежда света, разсъждава, осмисля, дава храна за размисъл с великолепния звук на 16-членния оркестър – изразителен, притегателен. Автор на основното тяло от аранжиментите е пианистът Мартин Конвичка, с когото Котача е бил в един курс. „Всяка пиеса е писана по мярка за солистите, тъй като се познават от много време и като хора, и като музиканти.“ – разказва Иван Мелин. Ако разглеждаме всяка пиеса като изречение от история, в нито едно няма езикова, стилистична, печатна или правописна грешка. „Повечето от музикантите са колеги от академията, познаваме се от доста време и свирим доста заедно. Така че има комуникация без думи, която ни позволява да свирим единно и да получим този хомогенен звук.“ – посочва Иван Мелин извора на усещането за ясна цел и изградения потенциал за постигането й.
Иржи Котача, снимка: David Poul
Създаването на албума на оркестъра на Иржи Котача е резултат на новата енергия на чешката джазова сцена. „Тя е на доста високо ниво. Преди няколко години голям тласък даде откриването на джазовия факултет на Академията в Бърно. Той даде на Чехия доста млади музиканти. Съответно има и резултати. Този албум е един от резултатите на тази джаз катедра. Той е с доста модерно звучене и то е вследствие на това, че има доста млади кадри, които са по-отворени към други стилове.“ – посочва Иван Мелин.
Дата на издаване: 13 ноември 2020 г. от Big Round Records
