Музика, която не можеш да слушаш тихо, защото всеки детайл изисква да се вгледаш в него, да го изучиш и да го оцениш по достойнство, да му се възхитиш. Вторият албум на Ангел Заберски бигбенд – Big Band in Action – носи в себе си заряда на своите създатели. Влизайки в студиото ни, композиторът, аранжор, пианист и лидер Ангел Заберски има възможността да чуе музиката като слушател, няколко месеца след края на записите. И възкликва: „Хубава музика съм написал, истинска музика! Доволен съм от себе си. Не казвам, че това е апогеят в музикантлъка ми, но това е нещо ценно, много истинско. И нескромно ще кажа, че се гордея с това, което съм направил. Много хубаво звучи, много хубаво е изпълнено – със страст и желание на всички колеги – музиканти, приятели.“
Абсолютен професионализъм и върховна отдаденост на музиката! Връзката между членовете на състава и тяхната преданост към изкуството правят възможна тази достойна музика. Тя е резултат от съзряването – житейско и музикантско – на човека, която я написва: „През последните години много си промених мисленето, отношението и разбирането за музиката. Живеем във времена, в които всичко се случва много бързо, много се променя, включително и музиката. Искам да бъда и се стремя да съм максимално откровен към себе си. Работейки вкъщи, мога да правя каквото си искам с музиката, но не обичам да експериментирам. Експериментът е хубаво нещо, но аз съм по-консервативно настроен в мислите си, в начина си на живот и в правенето на музиката. Предпочитам това, което правя, да прилича на нещо, отколкото да се завъртя в едни води, които могат да ме удавят като музикант. Живея в музикален свят много чист. Много съм отговорен към това, което правя. Наистина съм много искрен и точен към това, което се опитвам да създавам. И явно като личност, като музикант, като човек, си съзрявам и вървя по утъпкана пътека. И съм спокоен от това.“ – обяснява Ангел Заберски. От тези негови думи разбираме плътността на музиката, която той ни предлага в Big Band in Action.
В албума той ни среща с различния музикални влияния, които му импонират – класическия джазов звук, нишката на народната традиция, претворяването на оперната музика чрез изказните средства на джаза.
Ангел Заберски специално отбелязва, че отгласите от фолклора в „Спомени от Странджа“ и „Тракийски напеви“ са пулсации, проникнали в музиката без претенцията за академична интерпретация на народното наследство. В кратките текстове към всяка пиеса на обложката на диска композиторът разказва, че „Спомени от Странджа“ напомня за неговите корени. „Като мелодия се появи много скоро след като татко си отиде от този свят. Имах усещането за тъга и липса. Бях на пианото, свирех нещо, пробвах идеи и изведнъж тази мелодия започна да излиза изпод пръстите ми. Веднага взех молива и я скицирах, за да не я забравя. И спрях, защото се натъжих. Мина малко време. Като отмина сантимента, седнах, започнах да работя и се получи тази хубава мелодия.“ – разказа този емоционален спомен Ангел Заберски. Той не смее да определи пиесата като фолклор, защото народната музика е изкуство, което той не е изучавал подробно и в детайли. „Не съм всезнаещ, но всеки ден се уча.“ – добавя той. Смелост да реализира пиесата в нова версия му дава Стоян Янкулов – Стунджи от неговото трио заедно с Борис Таслев. Тримата изпълняват творбата в оригиналния й вид: „Когато не съм сигурен и уверен, тежката дума на Стоян Янкулов, който е много навътре в българския флоклор, че това е много стойностна музика, ми даде криле да я преработя за бигбенд.“
Идеята за „Тракийски напеви“ той споделя с Димитър Льолев, родом от този край. С последвалото насърчение от него се ражда пиеса в триделна форма с протяжна мелодия в средата и много сола, в които музикантите изявяват импровизаторските си възможности.
В Ангел Заберски бигбенд майсторски свирят пианистът-лидер, Александър Логозаров – китара, Борис Таслев – контрабас, и Стоян Янкулов – барабани; тромпетистите Михаил Йосифов, Мартин Ташев, Тодор Бакърджиев и Георги Стойков; тромбонистите Владислав Мичев, Димитър Стоев, Иван Мелин и Божидар Василев и саксофонистите Димитър Льолев, Димитър Бакърджиев, Арнау Гарофе (Испания), Иван Иванов (Македония) и Тобиас Хофман (Германия). На общите снимки на обложката на диска те са радостни и пъстри. „Така е.“ – потвърждава диригентът. Той успява да изведе индивидуалността на всеки и да ги обедини в общ звук: „Както се шегувам, завърших, без да уча, второ висше образование – дипломация. Изключително съм добронамерен и уважаващ труда на музикантите, с които работя, старая се да ги вдъхновя с музиката. Това е ключът наистина да съм убеден, че правя нещо хубаво като музика и да съм сигурен, че те ще харесат това, което ще свирят.“
Ангел Заберски дава изключително точно определение на своя бигбенд като осъществяващ се чрез музиката в момента на срещата за нея: „Това е оркестър, който не е на работа никъде. Обединява ни това, че се случва оркестър, бигбенд, който свири музика само заради идеята. В нашите мащаби, ако те поставят някъде на работа и чакаш заплатата, омръзва всеки ден да правиш едно и също. Като се събираме по-рядко, има желание за работа. Много от музикантите израснаха през годините – като се върна назад, понеже имаме още един албум с тях, този е на съвсем друго музикално ниво. Те самите са казвали: „Това ни беше трудно преди, а сега колко лесно става!“ Голям опит е за тях да изчетеш толкова много музика, толкова много ноти да минат през главата ти, а и да ги изпълниш по съответния начин – както трябва.“
На самата обложка на Big Band in Action диригентът е изобразен като мишена. Вдъхновението за този образ той взема от своята любов към американските екшъни, а авторът на реализацията е Стоян Янкулов – педантичен в своята работа творец. „Разказах му за идеята си в Созопол: „Аз ще бъда мишената и вие стреляте по мен.“ Той много я хареса. А Стоян е много отговорен и изпипва всичко до най-малък детайл.“ – споделя оригиналния си замисъл Ангел Заберски. Моята интерпретация на изображението е: „Музика право в целта“.
Веднага след обърнатата към традицията откриваща пиеса The Good Old School, следва погледът към съвремието ни с Eclipse. Много често, не харесвайки своя живот, разчитаме на спомените си или се взираме в мечтите. С музиката си обаче Ангел Заберски ни описва един жив, динамичен свят тук и сега, миг на връзки между много елементи, които ни обогатяват: „Чувствам се спокоен, улегнал – догодина ще стана на 50, по-голямата част от живота ми е минала. Чувствам се сантиментален понякога, много романтичен – повече в музиката, защото животът не ми позволява да бъда такъв. Старая се да не живея забързано – все едно да караш кола на 2 и 3 скорост – ще се скапеш много бързо. Натискам сам спирачката, когато усетя, че съм много навит като пружина. Защото спокойствието ражда красивата музика, която искам да правя. Опитвам се в живота да потискам тези страни от характера – импулсивност и забързаност – а те да се появат в музиката, когато ми потрябва нещо такова. За музиката са нужни много романтика, много емоция и много любов. Тя се пише със сърце и с душа. Ако те не са ти големи, музика не може да се прави.“ – казва Ангел Заберски.
И докато се наслаждаваме на Big Band in Action на неговия голям оркестър, продължението на проекта Like a Jazz с триото му е готово и е на финалните етапи от подготовката за представяне пред публика: „Харесва ми тази музикална ниша – джаз разработки и транскрипции на популярни мелодии от световната класика.“ – признава авторът. А тази вечер от 19 ч. в Зала 1 на НДК Ангел Заберски ще изповяда своята възпитана от баща му любов към звука на симфоничния оркестър в проекта Symphony – Jazz. На сцената музикантът излиза с оркестър от над 30 музиканти под диригентството на Григор Паликаров, Romantic Strings Orchestra, Брас квинтет, със солисти Михаил Йосифов, Борис Таслев, Стоян Янкулов – Стунджи, и специални гости Skiller – бийтбокс, и Живко Василев – кавал.
Дата на издаване: ноември 2018 г.
