Nihil Novi – новият албум на Маркъс Стрикланд, е израз на личния опит, светоусещането и влиянията на саксофониста. Това е осмият му проект от 2001 г. насам, когато поставя начало на звукозаписната си кариера като лидер. От латински Nihil novi означава „нищо ново“. Провокиран от библейското схващане, че няма нищо ново под слънцето, Стрикланд търси отговори на изначални въпроси за битието ни. Той се опитва да разбере дали тази житейска ситуация предполага да се въртиш в кръг или да се опиташ да промениш нещо. И тъй като музиката никога не е в покой, а е изкуство, което те кара да търсиш и да опитваш нови за теб неща, самият Стрикланд говори за силна вътрешна промяна, която иска да сподели със своята публика чрез Nihil Novi.
Проектът е богат и разнообразен като човешкия опит. Музиката съчетава джаз с хип-хоп, R&B, нео соул, фънк, госпъл, афробийт. Тя е записана по много креативен начин, с интересни идеи и хрумвания. Това не е стандартната схема, в която сола са наслагани върху хип-хоп шаблони, а Стрикланд е добавил пластове хармонии, мелодии и ритми. Дискът е с отличаващо се грууви звучене, ритъмът те кара да се раздвижиш, но това не е музика само за забавление. Тя е подплатена с много история и дълбочината й успява да провокира и мисълта.
Продуцент на албума е Мишел Ндегеочело, която свири на бас в някои от записите. „Заради всички пластове и текстури исках да работя с човек, който има опит в продуцирането и създаването на такъв тип музика.“ – казва саксофонистът и пояснява: „Мишел е отвъд жанровете. Тя не работи жанрово. Тя изхожда от това, което е като човек. Това е, което и самият аз правя. Не се вълнувам от вписването ми в конкретен жанр, а искам да изразя личността си чрез музика.“ Мишел Ндегеочело споделя, че Стрикланд е бил наясно с творческия процес, имал е невероятна концепция за мелодиите и нейната роля по-скоро е била да постави идеите му в красива рамка.
Nihil Novi на Маркъс Стрикланд е записан с неговата група Twi-Life, която включва Кион Харолд (тромпет), Кайл Майлс (бас), Чарлс Хейнс (барабани), Мич Хенри (орган) и Масаюки Хирано (клавишни). Сред специалните гости са вокалистката Джийн Бейлър, басистът Пино Паладино и пианистът Робърт Гласпър.
„Хората трябва да внимават, когато определят нещо като ново. Мисля за това, което е около мен, вместо да се опитвам да създам нещо ново. Всяко нещо е вдъхновено от нещо друго.“ – казва Маркъс Стрикланд, който в Nihil Novi въплъщава влияния от различни епохи и сфери и ги поставя в контекста на днешния ден. В репертоара откриваме вдъхновения и препратки към клубната култура, музиката на Бела Барток, Маккой Тайнър, Фела Кути, Джеймс Браун, Сусана Бака, Чарли Мингус (Стрикланд е свирил в Mingus Big Band) и др. Един от записите е вдъхновен от движението #BlackLivesMatter, подкрепящо чернокожите в борбата им срещу насилието и системния расизъм. Друга от пиесите включва участие на брата на Маркъс – барабаниста Е. Дж. Стрикланд, който набляга на личния елемент, споделяйки за уроците, научени от баща им.
Дата на издаване: 15 април 2016 г. от Blue Note Records
