Бен Уилямс осмисля по нов начин протестните песни в албума си I Am a Man

Бен Уилямс осмисля по нов начин протестните песни в албума си I Am a Man

С протестите по света от последните години постепенно дойде нуждата от преосмислянето на т.нар. протестни песни. Музиката винаги е издигала глас в името на справедливостта и хуманността. Тази тема е залегнала в основата на новия албум на американския басист Бен Уилямс, наречен I Am a Man („Аз съм човек“). Това е третият проект в дискографията на музиканта като лидер след State of Art (2011 г.) и Coming of Age (2015 г.).

Докато предишните две заглавия бяха от каталога на известната звукозаписна компания Concord Records, сега I Am a Man се издава от новосъздадения лейбъл на Хосе Джеймс и вокалистката и негова съпруга Таали – Rainbow Blonde Records, с който двамата потърсиха артистична независимост, поеха контрола върху музиката си и подадоха ръка в това начинание и на други свои колеги. Присъединяването на Бен Уилямс към Rainbow Blonde Records вероятно също е свързано с нуждата от промяна и по-голяма творческа свобода. С I Am a Man басистът създава концептуален албум и разкрива нова страна от таланта си, непозната за нас до този момент - за първи път той пее в своя продукция. Оказва се, че самият Хосе Джеймс го е окуражил да направи това, след като чува демо записите.

Заглавието на проекта дава надписът, който санитарните работници в Мемфис носят в ръцете си по време на своята стачка през 1958 г. В този протест се включва и самият Мартин Лутър Кинг джуниър, който държи прочутата си реч I’ve Been to the Mountaintop, ден преди да бъде убит. Уилямс е впечатлен от силата, която излъчват работниците, вървящи един след друг, заявявайки себе си с простото послание: „Аз съм човек“. Тази фраза дълбоко рефлектира у басиста и чрез музиката в новия си албум той търси своята връзка с написаното.

Ако в предишните два албума на Бен Уилямс се долавяха различните влияния на басиста, но в основата си все пак те бяха подчинени на джаза, то I Am a Man излиза извън жанровите рамки, съчетавайки богата и плътна звучност от хип-хоп, R&B, нео-соул, блус и джаз, напомняйки за известния експериментален колектив от 90-те г. Soulquarians с имена като Ерика Баду, Дианджело, Билал, Рой Харгроув... В I Am a Man на Бен Уилямс участват някои от най-добрите артисти на съвременната музикална сцена, сред които Маркъс Стрикланд (тенор саксофон и бас кларинет), Крис Бауърс (клавишни), Кийон Харолд (тромпет), Дейвид Розентал (китара), Джамайър Уилямс (барабани) и др. В записите басистът включва струнен квартет и кани специални гости като Кендра Фостър, Мусина, Найлс и Уес Фелтън.

Изпълненията в I Am a Man на Бен Уилямс вероятно ще изненадат мнозина. Това не е традиционната протестна музика, открояваща се с драматизъм и болка, музика, хващаща слушателя за гърлото и караща го да настръхва. Това е по-скоро музика, обърната навътре, но която не е лишена от категоричност що се отнася до нуждата от промяна. Чрез препратки към политическия и социален климат Бен Уилямс осмисля миналото, настоящето и поглежда към бъдещето. Протестите на съвременния човек все по-рядко са свързани с крайни революционни действия, но те стъпват върху фундамента на човечността и справедливо изискват уважение към различието и личността.

Дата на издаване: 7 февруари 2020 г. от Rainbow Blonde Records