Новият албум на Арита Франклин не трогва, а възхищава. Почти без страст и с невероятно, типично за нея вокално майсторство, в Aretha Franklin Sings The Great Diva Classics тя представя 12 велики песни, популярни в изпълненията на други певици – „по-специалните”, както описва тя понятието „диви”.
Арита не прави тези песни свои – анонсирайки новия си албум, го определи като „колекция от кавъри на песни, направени известни от Алиша Кийс, Барбра Страйсенд, Гледис Найт, Глория Гейнър, Ета Джеймс и много други”. Певицата не се съизмерва и не прави опит да „присвои” такива емблематични песни като At Last на Ета Джеймс, Midnight Train To Georgia на Гледис Найт и The Pips, I’m Every Woman на Шака Кан и Rufus, Teach Me Tonight на Дайна Уошингтън, People на Барбра Страйсенд, You Keep Me Hangin’ On на The Supremes – те са и ще останат единствени и неповторими. Арита може да ги развие чрез гласа си и своите умения да борави с този дарен й от Бога и вдъхновен от Бога инструмент. Голямата слабост, довела до тъжния провал на албума, е останалото – това, че Арита реализира чужда концепция, в която очевидно не вярва – на президента на „Сони“ по творческите въпроси Клайв Дейвис, и работата на музикалните продуценти Кени „Бейбифейс“ Едмъндс, Тери Хънтър, Харви Мейсън джуниър, Ерик Купър и Андре „3000“ Бенджамин.
Талантлива, можеща, умееща – качества, които са направили Арита легендарна, в този албум за съжаление са обезличени от зле разбрано желание за фалшива вечна младост и евтина популярност. Фантастичното фразиране на певицата, огромната й енергия и почти недостижим потенциал са съсипани от безвкусна продукция, определена единствено от непремерената амбиция песните да звучат леко за ухото и неангажиращо за вниманието. Изключенията са три – продуцентите са отстъпили завзетото централно място в Teach Me Tonight и People, като слушателят е в състояние да изпита удоволствие, възприемайки гласа на Арита чисто акапелно; в Nothing Compares 2U на Шиниъд О`Конър пък е направен опит инструменталният пейзаж да бъде обрисуван на съвременния език на джаза – но това си остава наистина само опит. Също толкова самоцелно звучи привнасянето на елементи от други песни – Ain’t No Mountain High Enough на Марвин Гей и Тами Тарел в Rolling in the Deep на Адел, Survivor на Destiny’s Child в I Will Survive на Глория Гейнър, великата Respect на самата Арита в I’m Every Woman на Шака Кан. Безспорен успех е Rolling in the Deep (The Aretha Version), в която откритите от Арита госпъл измерения са просто красноречиви.
Все пак, Aretha Franklin Sings The Great Diva Classics не е лишен от емоционалност – и тя е в умението на Кралицата на соул музиката да пее съвършено, да извлече пълния потенциал на красивия си глас и да въодушеви с така харектерната за нея близост до духовни и божествени висоти. В това отношение тя винаги ще бъде безспорен майстор.
Дата на издаване: 21 октомври 2014 г. от RCA
