„Басът е подценяван и недооценен инструмент, но всъщност той има много важна роля. Басът е свързващото звено между хармонията и ритъма. Той е в основата на групата. Той е важен колкото другите инструменти, но рядко гледат на него по този начин. Основата на всяка една сграда трябва да бъде най-здравата й част, но никога няма да чуеш някой, който влиза в сградата, да казва: „Каква хубава основа.“ Освен ако основата не е слаба, тя ще остане незабелязана. Хората ще ходят по нея и няма да си дават сметка, че тя е там. Животът на истинския басист е същото нещо.“ – от книгата на Виктор Уутън The Music Lesson (A Spiritual Search for Growth Trough Music)
Виктор Уутън е едно от разпознаваемите лица на бас китарата, а думите му са базирани на сериозен опит. За щастие през годините ставаме свидетели на все по-голяма промяна в отношението към баса. От акомпаниращ инструмент основно той се превръща в инструмент, равнопоставен на останалите, а важната му роля все по-често излиза на преден план и вече не може да бъде пренебрегвана. За всичко това допринася майсторството на басистите, отреждащо им все по-ярко присъствие в музиката. За четирима брилянтни басисти, които няма как да останат незабелязани и техните нови албуми разказваме в следващите редове.
Лари Гренадиър – The Gleaners (ECM)
Лари Гренадиър - добре познат от триото на Брад Мелдау и сътрудничества с Джо Хендерсън, Чарлс Лойд и Пат Матини, записа соло бас албум, който ще остане в историята със своето изящно музициране. Издатели на The Gleaners са ECM Records, а любопитен факт е, че самият Манфред Айхер - легендарният създател на компанията, също е басист. Това донякъде обяснява и засиленото присъствие на първокласни басисти в каталога на лейбъла. Лари Гренадиър поема предизвикателството за подобен солов албум именно по идея на Айхер. „Целият проект ме отведе на интересно музикално пътешествие, когато започнах да решавам каква форма да придобие музиката. Това ме накара да навляза дълбоко в по-обширни идеи за звук, тембър, пространство, докосване и как мога да използвам контрабаса по различни начини, за да създам музика, в която има разнообразие.“ – казва басистът в интервю за jazzonline.com. Сред вдъхновенията му са албуми на Дейв Холанд, Мирослав Витоус и Гари Пийкок, а от страна на класическата музика са произведения на Бах, Бенджамин Бритън и Паул Хиндемит, писани за соло струнни инструменти. Заглавната композиция е вдъхновена от документалния филм The Gleaners & I (2000 г.) на починалата наскоро режисьорка Анес Варда. В The Gleaners Гренадиър изпълнява както свои композиции, така и пиеси на Гершуин, Джон Колтрейн, Волфганг Мутшпил, Пол Моушън и съпругата си – вокалистката Ребека Мартин, с която си сътрудничи често. За осъществяването на проекта басистът се опитва да избегне прекаленото наслагване и да се фокусира върху живия звукозапис в студиото. Музикантът изследва различни техники, експериментирайки с настройките и паузите, свири със и без лък и опитва различни вариации на звучене. В The Gleaners Гренадиър свири задълбочено, със забележителен финес, а от майсторството му се ражда притегателен звуков свят, който в един по-широк контекст ни напомня защо музиката е толкова велико изкуство.
Джон Патитучи – Soul of the Bass (Three Faces Records)
Джон Патитучи с новия си албум; източник: фейсбук страницата на музиканта
Това е 16-ят албум на големия басист, работил с имена като Уейн Шортър, Чик Къриа, Майкъл Брекър, Хърби Хенкок и мн. др. Патитучи черпи вдъхновение от друг солов проект, който от днешна гледна точка вече е класика - Emerald Tears на Дейв Холанд от 1979 г. В едно интервю той споделя, че инстинктивно е знаел, че е трябвало да мине време, за да запише свой такъв албум. Soul of the Bass се явява като продължение на диска на Патитучи Heart of the Bass от 1991 г. Новият албум включва кратки, виртуозни импровизации основно на акустичен бас, грабващи слушателя с изразителните си мелодии. „Мисля, че с възрастта твой приоритет стават саунда и усещането, с което свириш и ако успееш да предадеш това искрено, то ще прозвучи с яснота, която ще комуникира със слушателя и ще го привлече.“ – твърди Патитучи. Той записва Soul of the Bass в компанията на барабаниста Нейт Смит и своето семейство – съпругата си Сачи Патитучи (виолончело) и двете им дъщери – Грейси и Бела (вокали). Репертоарът комбинира музика на Бах с оригинални теми, някои от които провокирани от политическата ситуация в САЩ. Сред тях срещаме недвусмислени заглавия като Seeds of Change („Семена на промяната“), Truth („Истина“) и Trust („Доверие“). Soul of the Bass е изпълнен със светло усещане, интимност и топлина, които идват както от семейния момент в проекта, така и от удоволствието и лекотата, с които Патитучи свири. Чрез музиката той отправя смислени послания и по един много елегантен начин ни напомня, че в основата на всичко са човечността и силната връзката помежду ни и връзката ни с природата. В хармония с всичко това е и обложката на албума - сполучлива част от метафората. На нея виждаме акация от Кения, Африка. „Акацията е подходящ символ, защото тя е най-издържливата от дърветата, способна да устои на всякакво време и климат и също така обогатява почвата. Връзката за мен е в това, че душата на баса се намира в дървесината. Тя извежда напред духовността на музиканта. А инструментът продължава да живее дълго, след като музикантът си е отишъл, готов да повлияе върху душата на следващия си собственик.“
Крисчън Макбрайд и Едгар Майър с предстоящ съвместен албум
Едгар Майър и Крисчън Макбрайд; източник: фейсбук страницата на Макбрайд
След като от години изнасят заедно концерти двамата бас виртуози Крисчън Макбрайд и Едгар Майър съобщиха, че най-накрая работят по първия си официален звукозапис. Новината обяви Макбрайд в социалните медии с хаштага #AllBassAllTheTime без допълнителни подробности. Носителят на 6 награди „Грами“ Крисчън Макбрайд е един от най-активините и харизматични музиканти в джаза, а Майър е класически басист, постоянно разширяващ своите хоризонти. В биографията му са записани сътрудничества с артисти като Джошуа Бел, Йо-Йо Ма, Бела Флек, Крис Тили и др. Крисчън Макбрайд и Едгар Майър се запознават през 2000 г. по време на учебен бас лагер, организиран от Виктор Уутън, а срещата им завършва с джем сешън. Първият им съвместен концерт се провежда 7 г. по-късно. „Да бъдеш на една сцена до Едгар, от една страна, може да бъде депресиращо. Бих искал да умея да правя това, което той може. Но също така е и вдъхновяващо, защото то ме кара да бъда уверен в това, което мога да правя и което правя добре.“ – казва Крисчън Макбрайд в интервю за cornellsun.com. От своя страна Едгар Майър споделя: „Да свиря с друг басист е нещо рядко за мен. Предпочитам да си сътруднича с допълващи се взаимно инструменти. Да свириш с Крисчън е преживяване, което обаче е твърде удовлетворяващо, за да го пропуснеш. Той е любимият ми бас музикант и аз обичам да го слушам отблизо и да усещам потока на неговата енергия и реакциите му.“
