„Изследвал съм различни посоки в музиката и съм ги записвал с удоволствие. Black Light отвори вход към музика, която не е нито джаз, нито рок; нито индийска, нито блус и същевременно е всичко това в едно: той е отворена врата.“ – казва Джон Маклафлин за новия си проект.
Той записва Black Light с членовете на своята формация 4th Dimension: Гари Хъсбанд (клавишни и барабани), Етиен Мбапе (бас) и Ранджит Барот (барабани). Маклафлин ги нарича „моите трима любими музиканти“ и обяснява: „Те са изключителни музиканти и хора, така че в групата се развива удивително съучастничество. Това е добре за музиката, защото съучастничеството се основава на възхищение и привързаност.“ Според почитателите на китариста, които приемат много радушно Black Light, в този диск музикантите са толкова сработени, свирят с такава енергия, че ги оприличават на „музикална машина“.
За новия си албум Джон Маклафлин създава 8 оригинални композиции. Една от тях - Panditji, е написана специално за Рави Шанкар, който през 70-те години преподава на Маклафлин теория на индийската музика и това кара китаристът да го определи като нещо много светло в живота му. Друга от пиесите Маклафлин посвещава на своя именит колега и приятел Пако де Лусия. Двамата са имали планове за нов съвместен албум, но те са осуетени от смъртта на испанския фламенко китарист в началото на миналата година. Една от композициите, която е трябвало да запишат, е El Hombre Que Sabia, чието заглавие на английски е The Man Who Knew, а на български се превежда като „Човекът, който знаеше“. Пако де Лусия много е харесвал тази пиеса и затова Маклафлин я преаранжира за своя албум. Конкретно в този трибют той се завръща към акустичната китара.
„Вярвам, че Black Light е един от най-добрите албуми, които съм правил.“ – казва Маклафлин и допълва, че влага много във всеки един свой проект. „За мен всички те са като картини, защото, щом ги завършиш веднъж, това е - повече не може да ги пипаш. Аз не просто сядам и пиша музика – това не работи при мен – аз трябва да изчакам тя да дойде при мен. Музиката от новия албум дойде с идеята за различен бекграунд.“
Джон Маклафлин се спира на странното заглавие Black Light („Тъмна светлина“). Той обяснява решението си така: „Когато затворя очите си, мога да видя ноти и да чуя музика. Около мен е тъмно, но аз мога да виждам. На мен ми харесва противоречието в заглавието: как може да е светло, когато е тъмно? Как мога да видя разни неща в тъмнината на ума ми? Как мога да чуя музика без звук? Това наистина няма смисъл, но тази ирационалност ми харесва.“
Дата на издаване: 4 септември 2015 г. от Imports