Dark Is Bright на триото на Мартин Хафизи е албум на вълнуващия се човек, на будната мисъл, на живото съзнание. Мракът и светлината отричат ли се или се обичат? Какво е светлината, когато със своята яркост заслепява? Мрак ли е, когато не виждаш нищо, а, единствен, се чувстваш и си всичко? „Тъмното и светлото постоянно се преплитат и е трудно да се каже кое какво е и кога. Те си се обичат много и си вървят ръка за ръка. Ние не обичаме едното от тях, но е добре да се осъзнае, че и двете са нужни. Светлина винаги има, но трябва и да има кой да я види.“ – казва година след премиерата на албума Мартин Хафизи.
Dark Is Bright изследва и установява – Аз и Света, Времето и Пространството – в дълбочината на чувствата, във висотата на стремежа, в интензивността на преживяването. Как да намериш отговорите, ако не погледнеш най-навътре в себе си и най-далеч в света? И най-устойчивата аксиома подлежи на проверка, а тя води до откритие. То първо изненадва, а после изглежда логично. Всичко съществува едновременно, а обективната реалност оформяме в субективен подбор на факти от действителността в цветовете, в които ги харесваме. Всяко нещо е и себе си с даден от човека отрицателен знак. Dark Is Bright е създаден с интуитивността на 25 – 26-годишния тогава музикант, с осмислянето, което съпровожда преминаването през най-трудния момент от живота.
„Може би най-тежкият досега. Силно емоционален.“ – казва Мартин Хафизи за периода, в който създава повечето от пиесите, при премиерата на албума в ефира на Джаз ФМ през декември 2019 г. Те е трябвало да бъдат написани бързо, тъй като триото печели конкурс и има срок за подготовката на албум. „Имаше моменти, в които изобщо не се чувствах в кондиция да композирам.“ – описва състоянието си тогава той. Събитията го предизвикват: „И смятам, че така е трябвало да стане, за да се отрази на музиката и тя да стане по-дълбока.“ В предаването ни „За албумите от техните създатели“ Мартин Хафизи посочва, че моментът е извадил най-първичното и най-истинското от него.
Израстването е естествен резултат. Пътят към спокойствието преминава през силното вълнение и безпокойството. Година по-късно това си остава най-тежкият момент в живота на музиканта и е вече стъпка от развитието му. „От днешна позиция този момент изглежда по-лек. Човек се чувства по-силен и по-уверен, когато е преминал през тези неща. Но не искам да се връщам към някои моменти, предпочитам да гледам напред. Нека да преминем нататък.“ – вложил чувствата си в музиката и поел я като свой спътник, който да поеме тежестта, казва Мартин Хафизи. И година по-късно: „От тогава нещата вървят все по-добре, особено за триото. Имахме възможност да представим албума и в България, за което съм много щастлив.“ Това се случва на летните джаз фестивали във Варна и Бургас в състав от български музиканти: Антони Дончев – пиано, и Михаил Иванов – контрабас. Междувременно музиката от албума е чула публиката в Холандия, Белгия и Германия, изява на шоукейс във Франция.
Името на триото Half Easy Trio показва, че нещата не са нито трудни, нито лесни, а такива, каквито са. „Каквито си ги направим и каквито можем да ги приемем.“ – добавя Мартин Хафизи. Първоначално съставът е един, а за записите на албума се обновява. „Трябваше да намеря точните хора. Когато искам да задам тема, да предам послание или чувство, те да го уловят и усилят, а не да започнат да дават нови идеи, които не са свързани с контекста на пиесата.“ – казва авторът. Той сменя пианиста, като кани на тази позиция дългогодишния преподавател в академията в Ротердам, в която учи и при когото дори е имал уроци – Франц фон Чоси от Германия. Басист е Йоханес Фенд от Австрия, с когото свирят на концерт, харесват се като личности и музиканти. Тримата трябва точно да изпълнят поставената от автора задача – да разкажат неговите вълнения, да споделят неговите открития, да предадат неговите чувства. „Голяма част от пиесите са написани. Има доста импровизация. Но темите ги чувам по определен начин и винаги се стремим да достигнем това ниво на изпълнение.“ – описва концепцията Мартин Хафизи.
По-бързо ли ще стигнем до целта, ако бързаме задъхани или, търпеливо извървели пътя, ще я постигнем, а с това и ще сме се очаровали от откритията, ще сме оценили своето израстване, ще сме добили устойчивост, за да извървим пътя до следващата цел? Bright Is Dark се ражда като цел след постигната цел и след това в продължението на пътя заплашва да се превърне в своята противоположност. На въпроса как се свързва със себе си Мартин Хафизи отговаря: „Прекарвам време сам, което все повече ми харесва. Постоянно водя борби със себе си. Установявам, че това, което ме влече напред, е това, което ме убива. Тази мотивация постоянно нещо да се случва и да се развива в един момент може да стане прекалена и тогава започва да се отразява физически и психически. Трябва човек да намери баланса и границите.“ Пред него има още една цел и една мечта. Целта – да представи албума и извън Европа, например в Азия, а мечтата – да чуе музиката от него, изпълнена от голям оркестър. „Ще стане! Искам го страшно много. Даже, като споделям с приятели и близки, казвам, че после мога да си умра спокоен и щастлив, каквото ще да стане.“ Но след това ще следва само добро, защото създаването на музика е живот. „Когато съм на сцена, се чувствам себе си и жив, чувствам се пълноценен.“ – казва Мартин Хафизи.
И всичко е възможно, казва още корицата на албума, на която геометрични фигури са в непосилен баланс. Но са в постигнато равновесие. Всеки ход е възможен и с всяко действие правим личен избор, който е съдбовен.
Дата на издаване: 4 октомври 2019 г. от Optomusic.
