Новият албум на Маркъс Милър Afrodeezia е 12-ти в дискографията на басиста. Смело можем да кажем, че това е един от неговите най-лирични и нежни проекти, осмислен, емоционален албум, ода за силата на човешкия дух и силата на музиката, която в трудни моменти винаги е помагала на хората да открият надежда, смисъл и радост в живота.
Преди известно време Маркъс Милър беше обявен за говорител на ЮНЕСКО по проект, който изследва маршрутите на робството. Проектът е насочен към повишаване на информираността сред младите хора за историята на робството, за това, което различни народи са били принудени да изтърпят и все още преживяват в някои части на света.
В предишния си албум Renaissance Маркъс Милър включва композицията Goree, написана след пътуването му до остров Горе, разположен близо до Сенегал. Там Милър посещава музей, наречен „Къщата на робите“. Подобни постройки са били издигнати по цялото западно крайбрежие на Африка. От пленниците са избирани тези, за които се е предполагало, че ще издържат дългото и тежко пътуването с кораби през Атлантическия океан. Тръгвайки към корабите, тези пленници са минавали през така наречената "Врата без възможност за връщане назад". Те са осъзнавали, че това по някакъв начин е краят на живота им, било им е отнето всичко – името, езика, домовете, културата и идентичността като цяло.
В пиесата Goree Маркъс описва емоциите, които са го завладели в къщата на робите, но в един момент достига до идеята, че вратата, от която няма връщане назад, символизира не само края на африканския опит, но и началото на друг опит – афро-американския. Така в една композиция басистът решава да съчетае гнева и болката със силата на човешкия дух, който успява да устои на огромни трудности и изпитания. "Въпреки изпълненият с трудности опит на тези африканци и опита на техните деца и внуци, те са намерили начин да се издигнат над потисничеството." – заявява Маркъс Милър. Скоро след създаването на неговата пиеса Goree, той започва сътрудничеството си с ЮНЕСКО, а то от своя страна се превръща в един от двигателите за появата на албума Afrodeezia.
"Колкото повече разговарям с хората, толкова повече осъзнавам колко е важна музиката за тези, които нямат право на глас. Африканските роби в САЩ взеха опита си и го вложиха в музика. Те намериха начин да превърнат своята болка и страдание в невероятни звуци – спиричуъли, блус, джаз, R&B." – казва басистът. В новия си албум Afrodeezia той си сътрудничи с музиканти от Западна Африка, Южна Америка, Карибите, южната част и големите северни градове на САЩ. Това е неговият начин да изрази почит и уважение към предшествениците си.
"Музиката в Afrodeezia отразява това, което съм днес: музикант, който е отворен, винаги нащрек, и който откри истинското си лице преди около десет години." – споделя Маркъс и обяснява: „Но аз трябва да се развивам. Гордея се с моята група от млади музиканти: Алекс Хан (саксофон), Адам Агати (китара), Брет Уилямс (клавишни) и Луис Кeто (барабани). Те образуват ядрото на Afrodeezia.“ В проекта участват десетки специални гости, сред които Лейла Хатуей, Робърт Гласпър, Кеб Мо, Майкъл "Патчис" Стюарт, Мунюнго Джаксън, Амброуз Акинмусире. Според Милър всички те внасят динамика в музиката му. В отделните композиции ще чуете кора, гимбри и различни перкусионни инструменти.
Маркъс Милър посвещава Afrodeezia на своята съпруга Бренда – "заради любовта, подкрепата, вдъхновението, идеите и окуражаването" от нейна страна. Той я нарича "моето тайно оръжие". Една от пиесите в албума – B’s River, басистът пише, вдъхновен от едно пътуване на съпругата си до Замбия, за да помогне за изграждането на жилища за семейства в нужда. Повечето от композициите в албума са с дълбок личен отпечатък – Preacher’s Kid е посветена на бащата на Маркъс – Уилям, който в момента е на 89 години и въпреки че страда от Алцхаймер, Маркъс твърди, че все още си спомня за него и брат му. Бащата на Милър е работил като органист, пианист и ръководител на хор, мечтата му е била да бъде концертиращ органист, но се отказва от нея, за да се грижи за съпругата си и двете им момчета. "Той е най-голямото ми влияние като музикант и човек." – казва Маркъс.
В Afrodeezia басистът посвещава записи и на други хора, които са му повлияли през годините. Композицията We Were There е трибют за двама от най-великите пианисти на нашето време – Джордж Дюк и Джо Семпъл. Пиесата Son of Macbeth е написана специално за големия перкусионист, автор на песни, аранжор и продуцент Ралф Макдоналд, който подава ръка на Маркъс в началото на кариерата му. Xtraordinary е създадена за басиста Уейман Тисдейл, който се посвещава на музиката след успешна кариера в баскетбола. Маркъс нарича покойния си колега "невероятно човешко същество". Последната тема в албума носи заглавието I Can’t Breathe и е провокирана от протестите в САЩ заради своеволията и жестокостта на полицията. Маркъс Милър не пропуска да изрази уважението си към полицаите, които не злоупотребяват със служебното си положение и рискуват ежедневно живота си в името на справедливостта. Една от най-красивите композиции в Afrodeezia - I Still Believe I Hear, е вдъхновена от операта на Жорж Бизе "Ловци на бисери". В записа участва челистът Бен Хонг.
Новият албум на Маркъс Милър Afrodeezia е забележително музикално пътешествие през епохи и жанрове. Той е завръщане към корените, но и разказ за богатството от преплитането на тези корени в настоящето. "Не слушайте думите - понякога те разказват история, понякога - не." – споделя Маркъс и заявява: "Но музиката винаги разказва истории. Ако чуете даден ритъм и започнете да се поклащате - дори и да не искате, това е, защото вие чувате история, независимо дали го осъзнавате или не. Ето защо песни с текстове, които изглеждат прости, основни, понякога невероятни – силно ви пленяват. Това е така, защото посланието е в нотите, не в думите. Затова, пътувайки по света, ние можем да общуваме с хора, чийто език не говорим. Музиката има собствен език и всеки по света го разбира."
Дата на издаване: 16 март 2015 г. от Blue Note Records
